„Изгубените песни на Сизиф“ – когато музиката превръща усилието в танц
В културен център „Мелницата“ в Балчик прозвуча за първи път най-новото произведение на Петър Керкелов – „Изгубените песни на Сизиф“
Създадено като „балет от форми“, то се разгръща отвъд границите на традиционния концерт и застава на кръстопътя между музика, видео и театър от звуци.
Пианистката Венета Нейнска и виолончелистът Стефан Хаджиев поведоха публиката в едно шестдесетминутно пътешествие, където звукът се превръща в движение, а светлината – в емоционален резонанс. Към тях се присъедини и самият композитор, който в реално време изгради електронния пласт на произведението. Видеодизайнът на Петко Танчев добави особена поетика, превръщайки сцената на „Мелницата“ в динамична картина от светлини и сенки.
Снимка: Десислава Маркова
Жителите на Балчик и гости от различни краища на страната, откриха в това мултижанрово преживяване не само отражение на мита за Сизиф, но и лично разпознаване в темата за усилието, превърнато в смисъл.
Една от частите на произведението най-сякаш най-силно резонира със създалото се настроение под покрива на концертната зала – “Born Again” или “Роден отново” – може би най-чистата и опростена част от 13те изграждащи "Изгубените песни на Сизиф". В нея авторът сякаш съживява отново Сизиф – преражда го с нов поглед към хоризонта и му дава крила да полети към своето спасени, което е и неговата гибел. Партията на челото сякаш се лута между жизнерадостен фолклорен танц и мелодични стенания, докато накрая пианото и челото не "запяват" в унисон проста, почти наивна, песничка, изчистена от комплексност пред сътворението на живота.
Премиерата завърши с усещането, че „Изгубените песни на Сизиф“ далеч надхвърлят еднократното събитие – те се превърнаха в обещание за бъдещи сценични срещи, в България и извън нея. Така митът за вечното усилие, пренаписан от Петър Керкелов, намери своето съвременно звучене край белите скали на Балчик.
