Велики вторник е!
Велики вторник от Страстната седмица е ден със силно нравствено послание и дълбока символика. Това е време, в което православните християни се замислят за духовната си готовност, за милостта и смирението – качества, които Иисус Христос подчертава в последните дни от земния Си път.
Според Евангелието, на този ден Христос продължава да проповядва в храма, отправяйки важни нравствени уроци към народа. Именно на Велики вторник Той разказва две от най-силните притчи в Новия завет – за десетте девици и за талантите. И двете са призив за духовна будност, отговорност и милосърдие.
Притчата за десетте девици е алегория за душевното състояние на човека и неговата готовност да срещне Господ. Пет от девиците са наречени мъдри – те носят със себе си не само светилници, но и елей (масло). Останалите пет са неразумни – със светилници, но без масло.
В този разказ светилниците символизират телата, а елеят – милостта, добрините и духовния живот на човека. Гръцката дума за милост – елеос – е и основата на понятието полиелей, което в църковната служба се свързва с възхвала на Божията многомилостивост. Това прави тази притча не просто разказ, а предупреждение към душите да бъдат будни и подготвени за второто пришествие на Христос.
Христос разказва и притчата за талантите – история, която ни напомня, че всеки човек получава дарове от Бога, но и носи отговорност как ще ги използва. В основата ѝ е идеята, че добродетелният човек не бива да заравя в себе си доброто, а да го развива и споделя.
На Велики вторник Христос пророкува и за разрушаването на Йерусалимския храм, събитие, което действително се случва през 70 г. сл. Хр., когато римските легиони, водени от бъдещия император Тит, опожаряват и разрушават храма. Това пророчество потвърждава духовната мощ на Христовите слова и трагичната съдба на един народ, отдалечил се от вярата.
Според народната традиция и църковния канон, Велики вторник е ден за смирение и вътрешно прочистване. Хората се стремят да вършат доброта, да помогнат на ближния, да изчистят дома си от всичко излишно – и буквално, и преносно. Обикновено на този ден в домовете се изхвърлят стари и ненужни вещи – ритуален акт, символизиращ стремежа към ново начало и чиста душа преди Възкресение.
По време на църковната служба се четат покайни псалми, в които се възпява Божията милост. Утренята се усилва от запалването на свещи и елея, докато звучат песнопения с припев: „Да бъде милостта Му вечна, алилуя“.
