Откриването на изложбата "Оправдание за времето" е тази вечер в 18 часа

Художествената галерия ще открие тази вечер изложбата на художничката Явора Петрова, по този повод директорът на Художествената галерия Недко Недков каза следното:

„Явора Петрова е един от най-изявените ни български творци, която си има собствен облик, собствен почерк - разпознаваема е… За нас е чест да бъде в нашата галерия.“

„Тук е такъв оазис на истинското изкуство, такава крепост на науката, което е изкуство, защото изкуството е наука. То се учи, то минава през нашата нервна система и ние го раждаме след много търсения, много време, много голямо и дълго мислене, много преживявания. То е нещо много дълбоко и тук намерих наистина едно хранилище на истинските неща, и това се дължи на Недко Недков. И наистина това не може да се срещне другаде в България. Мисля, че е огромна чест и радост за града, да имате такава галерия.“,  художничката сподели впечатленията си за галерията. 

Явора Петрова споделя пред Добрич Онлайн за предстоящата изложбата, както и за своите навици и мотиви в рисуването:

Кои са главните теми в тази изложба?

Темите са от няколко знакови цикъла, които съм правила - по няколко работи.

Последните са след „Бягството на майките“, „Зелен вятър“ от цикъла „Персонализирани традиции“, последната работа е „Библейски сюжет“ - тя е в духа на „Бягството на майките“.

Кои са Вашите артистични вдъхновения?

Моят гуру е Рембранд, друг нямам. 

Има ли артистични похвати/стилове в рисуването, които не Ви допадат?

Не обичам например сюрреализма. Не обичам много фотореализма, не обичам това изпипване на детайлите. 

Имате изложба „Бяг“, посветена на Украйна. Споменавали сте, че работата по тази тема Ви е освободила някак. Катарзисът ключов ли е за Вас и Вашите творби?

Да, ключов е. Много е важен. Естествено никой не е очаквал да има война и за пръв път някакво обществено, политическо събитие ми се отразява така (артистично, в професионален план). Беше много тежък ударът, защото ние сме много свързани и с руснаци, и с украинци. Ние сме част от тях и аз го усетих лично като предателство, като голям удар. 

Често в картините Ви, има като че ли една липса на фокус и яснота, като например картините „Яков и ангела“ и „Момичето с рибата“. Умишлено ли е това, и ако да – как го постигате?

С това съм се родила. Това не е умишлено, а го постигам с пълно отпускане и пълна искреност, когато го правя. То е като танц при мен с молива, аз го усещам като ритми, които идват и си отиват и в един момент виждам, че съм приключила с работата. Никаква потребност не изпитвам да пояснявам в картините. И усетя ли, че отивам натам – в обяснителен режим, това веднага го отрязвам. 

Явора Петрова сподели какво е подготвила за изложбата тази вечер: 

„Има от 86-та година първите работи, графики, работи от 90-та година. Пътят ми се завъртя през големите кризи за цялата страна, през търсенето на смисъл да продължава човек да го прави. Но аз смисъла никога не съм го губила - просто ми е било трудно да се справям с изолацията, фрустрацията..След това вече започнах други цикли. Донесла съм няколко неща от цикъла „Денят на светеца“, има един голям цикъл - „Вишнева градина“, от който имам 4-5 неща на моя обожаван от мен Чехов, там намерих някаква утеха и упование, дълго време работих..

..Също има триптих - той е нарисуван на 9 март 2022г. – 9 дена след започването на войната. Натрупа се едно напрежение, в което ти не можеш да реагираш по друг начин, освен да пратиш дрехи или не знам какво, но като автор мисля, че библейският сюжет „Бягство в Египет“ напълно обяснява ужаса и бягството от избиване на младенците в тази връзка. По начало аз смятам, че всичко може да се изрази чрез човешката фигура, човешкото състояние. Обичам танца, баща ми беше актьор, аз обичам театъра, но не театрално показано, а показано чрез рисунка и символично състояние на фигурата. И за в бъдеще, Дай Боже, бих правила такава живопис - да изразявам състояния или събития и явления, чрез човешка фигура, чрез символични сюжети.“