Панчо Досев – забравеният революционер от Добрич

Пътуването започва на 20 април, на 23-ти пристигат в Галац. Там към групата се присъединяват желаещи да участват в легията. Сред тях личат имената на Стефан Караджа и Васил Друмев. В началото на месец май част от събралите се доброволци (сред тях и Панчо Досев) отпътуват от Галац, а на 10-ти пристигат в Белград, където се срещат с Раковски.

В средата на 60-те години Досев е учител в едно влашко село край Неготин. Участник е и във Втора легия. За това свидетелства популярната снимка от 1867–1868 г. на която е и Васил Левски. След разпускането на легионерите, Панчо Досев живее в Белград. В писмо на Левски до Панайот Хитов, писано между февруари и средата на април 1868 г., Апостола на свободата споделя, че е болен и се лекува в къщата на Досев. Според некролога на Досев публикуван през месец октомври 1876 г., от средата на 60-те до 1876 г. той работи като учител в Сърбия.

След започването на Сръбско-турската война се включва като доброволец в четата на Панайот Хитов. В спомените си Хитов разказва, че при постъпването си Досев е бил учител в село Михайловац. В четата е деловодител. Впоследствие участва и в четата на Христо Македонски, която също е част от българското опълчение в гореспоменатата война. При Македонски е подвойвода. През месец септември участва в бойни действия край Зайчар, където е изпратен от П. Хитов. Ранен е в краката и е приет в английска полева болница в Белград. Там кракът му е ампутиран. Три дни по-късно на 22.09.1876 г. Панчо Досев умира вследствие на усложнение след ампутацията. Погребан е в Белград с военни почести. На погребението се стича цялата българска общност както и много чужденци.

Панчо Досев е роден в Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич). П. Хитов разказвайки за събития от 1876 г., споменава възрастта му: „Беше женен, на възраст около 35 годишен….”.