Стефани Маринова – за международното право, Нидерландия и музиката

Стефани Маринова е известна в Добрич с многото си таланти и прекрасния си глас. След като завърши, тя реши да сложи край на музикалната си кариера, да пее само за забавление и да се развива в друга посока и друга държава - Нидерландия.

Стефани Маринова – за международното право, Нидерландия и музиката

В момента тя учи международно и европейско право в университета в Грьонинген, като тази година е записала и втора бакалавърска степен – технологично право.  


Стефани, приятно ни е отново да те видим в Добрич. Тук си, защото предвид ситуацията учите онлайн, как върви обучението в дистанционна среда?

Обучението в онлайн средата върви доста добре, защото оценявам всички усилия, които полагат нашите преподаватели, било то в лекциите, които имаме, или в упражненията.  Определено е доста трудно както за тях, така и за нас да се приспособим към новите условия, но за съжаление нямаме никакъв друг избор. В Холандия заболеваемостта е доста голяма и трябва да се предприемат всички възможни мерки, за да се ограничи струпването на много хора, а в нашата специалност има доста студенти. Моят факултет получи предупреждение от самия университет, че онлайн обучението ще продължи до края на тази учебна година, като има минимални шансове да се върнем в Холандия за провеждане на дадени изпити. 

Какви са особеностите на образователната система в Нидерландия?

Особеностите в образователната система в Холандия са такива, че не се позволява студентите да влачат изпити, което е доста характерно в България. Определено когато отидеш да учиш в Холандия, трябва да си с ясната представа, че ти трябва да учиш и че си отишъл точно за това. Има дадени условия, че трябва да си взел 45 кредита от общо 60, за да продължиш напред. Определено ако изкараш 45 кредита минаваш, но ако си с по-малко шансът да не продължиш е доста голям.

Интересно ли ти е и харесва ли ти това, което учиш?

На мен ми е много интересно правото, винаги пред мен е стоял изборът дали да уча дентална медицина или право, но тъй като мога да се определя до някъде като хипохондрик, реших, че по-добрият избор за мен ще бъде определено да запиша право. В училище имах много добри преподаватели както по литература, така и по история, които определено ме научиха на много неща и ми вдъхнаха любов към историята, английската история и това, което се случва като цяло в Европа и естествено любовта към книгите. Може би това също допринесе за избора ми. За мен това, че има много да се чете, не го приемам като някакъв проблем или задължение, напротив аз го приемам като забавление. 

Какво възнамеряваш да правиш в бъдеще и то свързано ли е с България?

Тази година имах доста планове, но именно този вирус и пандемията, която настъпи за съжаление и по нашите ширини, промени много от моите планове. Това, което научих, може би, от цялата тази ситуация е да си правя планове от днес за утре, което е тотално в разрез с моите разбирания от преди пандемията.  На мен всичко ми беше подредено в главата – какво трябва да правя всеки ден, във всеки един час, както през седмицата, месеца и дори за годината имах планове. Сега разбрах, че това е напълно безсмислено и наистина не знаеш какво ще се случи следващия ден и така реших да не планувам бъдещи заминавания в дадени страни или бъдещото ми обучение. Реших да взема тези доста кардинални решения за моето бъдеще в момента, в който се налага да направя този избор. Разбира се, че въпроси изникват ежедневно, но за мен сега на дневен ред е да завърша тези две бакалавърски степени, които съм започнала и да се преориентирам някъде в Европа. След това възнамерявам да се завърна в България. 

Продължаваш ли да се занимаваш в музика? 

Хубавата част от пандемията е, че се завърнах в моя роден град и това, че се върнах ми даде възможността отново да пея, да свиря. В интерес на истината в 12 клас аз бях взела решението да не се занимавам с конкурси и да сложа абсолютен край на всичко, свързано с музиката. Естествено развитие като хоби и пеене за забавление, но само до там. Сега, когато нямаме възможност да се забавляваме толкова, било то с приятели, с наши близки, реших, че моето забавление отново ще бъде музиката и още пролетта моята учителка Елена Карабельова от Студио за поп-рок певци „Сарандев” ми предлагаше да участвам в дадени онлайн конкурси, но аз категорично отказвах с идеята, че ситуацията ще се оправи. Реших по някакъв много странен начин да участвам в два конкурса тази година – „Речни ноти”, където спечелих първа награда и наградата на кмета. Това беше моето първо излизане на сцена, след като завърших, изобщо не очаквах да взема една от най-големите награди. Няколко месеца по-късно участвах и в „Сарандев”, където отново спечелих първа награда. Може би е важно да отбележа, че сега, когато се занимавам с други неща, които са на по-преден план за мен, вече на конкурсите гледам като на забавления.  В момента свиря пея и намирам време за всичките ми хобита. Честно казано аз съм много импулсивна и в рамките на 1 седмица реших да направя видеоклип на един музикален проект, който вече е записан. Тази седмица продължаваме работата по клипа, няма да издавам точно какъв е, но се надявам да се получи, както си мечтаем. В най-скоро очакваме да пуснем този видеоклип, в понеделник започваме снимките на официалното видео. 

Къде ще отпразнуваш коледните и новогодишните празници?

Напук на вируса, тъй като аз имах планове да пътувам до Малта през ноември, но заради всички тези мерки, които бяха взети от двете държави, не се получи. Сега отново реших да опитам и да заминем с моето семейство. Надявам се да успеем, защото всяка една държава пуска нови мерки и изисквания. Докато не стигна до държавата не мога да кажа къде точно ще изкарам празниците, но съм решила да бъде в чужбина. 

Какво ще пожелаеш на читателите на Добрич Онлайн за предстоящите празници?

Искам да пожелая на всички да бъдат много здрави, защото няма нищо по-важно от това, да мечтаят, да сбъдват мечтите си и смело да крачат по пътя на живота.