Бронзови монети, амфорни печати и фрагменти от чернолакова керамика са открити при разкопките на крепостта Кария край Шабла

Бронзови монети, амфорни печати и фрагменти от чернолакова керамика са открити при разкопките на крепостта Кария край Шабла
През септември екип от Регионалните Исторически музеи в Добрич и Русе завършиха поредния етап от редовното археологическо проучване на територията на късноантичната крепост Кария при нос Шабла.

Разкопките са финансирани от Министерство на културата на Република България и успешно завършени благодарение на логистичната подкрепа на община Шабла.


Проучването е извършено в югозападния ъгъл на крепостта, където са разкрити елементите от най-ранното и най-късното обитаване на терена. От елинската колония и пристанище Карон лимен са доразкрити останките от представителна сграда от елинистическия период. Под основите ѝ са открити бронзови монети, амфорни печати, части от антропоморфни теракоти и фрагменти от чернолакова керамика, характерна за класическия период. Разкритите основи са били пресечени и частично унищожени при изграждане на римска баня, от която е запазен фрагмент от стена с украсена двуцветно хидрофобна мазилка, както и подово ниво с изградени от тухли колонки от антично подово отопление-хипокауст. Тази постройка е била разрушена при  строителството на правоъгълна кула от късноримска крепост от типа квадрибургиум. По времето на Великото преселение на народите, тази крепост е била унищожена от идващите от север варварски племена. По-късно нейната укрепителна линия е била използвана като надеждна основа за изграждането на ранновизантийския кастел известен като Кария или Карея. Пред фронта на стената са били вкопани многобройни питоси за съхраняване на зърнени култури. Тези своеобразни скалдове са обслужвали и древното пристанище. Най-вероятно тази крепост е била унищожена не в следствие на голямо наводнение по времето на император Юстиниан Велики. Тогава земетресение навътре в морето предизвиква голяма вълна цунами, заляла тази част от черноморското крайбрежие, включително района на Дионисопол и Амфиполис. Едва по-късно, възстановеното върху развалините на крепостта поселение е унищожено от аварите. С този последен етап от неговото съществуване можем да свържем разкритата преди години от доц. С. Торбатов винарна. 


С цел по-добро консервиране и запазване на основите от крепостни стени и питосите, разкитите съоръжения са зазимени. В очакване на бъдещ проект за реставрация, останките от елинистическите градежи са засипани под дълбок над 2 м. слой инертен материал. С оригинални материали започна частична запечатка на застрашени участъщи от крепостната стена. При описаните дейности, работата на археологическия екип беше значително облекчена от подкрепата на ръководството на Общината и кмета на град Шабла – Мариян Жечев. 


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+