Златен пръстен с камък и монети, сечени от деспот Добротица, са открити при разкопките на нос Калиакра

Приключиха археологическите проучвания на нос „Калиакра” под ръководството на директора на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова.

Златен пръстен с камък и монети, сечени от деспот Добротица, са открити при разкопките на нос Калиакра


По думите й равносметката за сезон 2020 е много добра. При разкопките е бил открит нов гроб на млада девойка, златен пръстен с камък, златни обеци, 30 копчета и монети, които най-вероятно са били сечени от деспот Добротица. 


Вътрешната част на нос Калиакра се проучва от 2014 година, това е 17-ия сезон, в който се правят археологически разкопки. Доц. д-р Бони Петрунова смята, че тя и екипът й, са попаднали на един царски некропол, в който са били погребвани представители на тогавашната аристокрация на Калиакра от двора на Добротица и неговите наследници. 


Миналата година на същото място беше намерен златния пръстен печат на Георги, който най-вероятно е бил управител на крепостта, но за съжаление е починал много рано. Той е бил погребан с богати дарове, до него е била положена млада жена, която също е била със златен пръстен. През зимата са били направени изследвания на тъканите, с  които е бил  погребан Георги. „Между тях има атлас, дамаска и други великолепни платове, които са били  едни от най-скъпите, използвани в края на 14 век”, разказа доц. д-р Бони Петрунова. 


Тази година източно от него, след като е бил разширен сектора на проучване, е бил открит нов гроб на младо момиче – на около 12-13 години, което също е било погребано с богати дарове.  „Новото за този сезон е един много добре изработен златен пръстен с камък, който тепърва предстои да уточним какъв е точно. Златни обеци, 30 копчета, които са били разположени по дрехата, разбира се ще направим антропологична експертиза и на костите, но предварителното ни мнение става въпрос за т.н. сватба-погребение, тъй като не са успели да омъжат девойката и след нейната смърт са я погребали като булка в този богат гроб”, сподели доц. д-р Петрунова. Тя допълни, че това дава основание за много нови въпроси около историята на крепостта, на които тепърва ще се търси отговор. 


Според Петрунова равносметката за 17-тия сезон на археологическите проучвания е много добра. Реализирани са две експозиции. В „Двореца” в Балчик беше представено съкровището от 2018 година – т.н. „Татарска плячка”, което включва почти 1000 златни монети и предмети от края на 14 век. Във фоайето на община Каварна бяха показани  резултатите от миналогодишните проучвания с материали от гроба на Георги. 


Тази година са открити около 70 находки, които също са много представителни. „Това са неща, които разказват история, изключително ценни за мен са двете монети на деспот Добротица, които открихме. За тях се водят много любопитни спорове в нумизматиката, дали само Добротица ги е сякъл и как са позволили на един деспот да сече, защото тогава само царят на България Иван Александър и сина му Иван Шишман и Иван Срацимир са имали това право. И върху тях ще има анализ и обсъждане”, сподели научният ръководител доц. д-р Бони Петрунова. Изводите от археологическите проучванията са, че Калиакра е била една богата столица-град, котйто е изиграла изключителна роля в Първото българско царство. 


Доц. д-р Бони Петрунова изрази надеждата през следващите години да има ресурс за продължаване на разкопките. „Тази година беше много драматична по отношение на финансирането, много се проточи и обсъждането на проектите. Смени се и модела на кандидатстване пред Министерството на културата, помогнахме каквото можахме на разкопките, макар и с минимално финансиране от Националния исторически музей, защото и музея беше затворен почти 3 месеца и нямаше никакви приходи”, коментира тя. 


Според доц. д-р Бони Петрунова администрацията в Министерството на културата трябва сериозно да преосмисли начина, по който се кандидатства с проекти в сферата на археологията. „Смятам като се прибера да направя писмено предложение, в кои пунктове и детайли трябва да се пипнат нещата, първо защото сезонът в България е кратък и не могат парите да се дават чак през август, защото изпускаме 2 месеца прекрасно време за проучвания. „Културният живот и научната работа не трябва да се прекратяват”, каза в заключение тя.