Млад мъж от Каварна пази спомена за рок столицата на България

Млад мъж от Каварна пази спомена за рок столицата на България
Светлин Трендафилов пази голяма колекция от скъпи спомени от Каварна рок фест, той е събрал десетки автографи и се е снимал с голяма част от своите рок идоли.

Споделя, че домът му е като музей – пълен е с рамкирани културни афиши, театрални и метал плакати с автографи, картички, снимки, билети, сетлисти, палки и перца, които мечтае един ден да показва в свой малък частен музей или заведение, подобно на веригата Hard Rock Cafe. 



Здравей, Светльо, да започнем от самото начало, как се зароди любовта ти към музиката и културата като цяло?


За мен това е много лична тема. Вярвам, че семейната среда е предпоставка за формирането на определен социален етикет, тръгвайки от елементарното домашно възпитание. Още от дете, моят дядо Янаки ме водеше на всякакви културни мероприятия и така съвсем естествено и логично се случи впоследствие сам да навляза в сферата на културата. Винаги съм считал рок музиката за жанра на интелигентните хора – тя е олицетворение на виртуозни технически умения и възвишени общочовешки емоции. Може би затова има вечни хитове, които не губят своята есенция с времето, а напротив – утвърждават се, превръщайки се в саундтрак на няколко поколения почитатели.


Кои са най-ранните ти спомени от рок фестивалите в Каварна? 


Най- ранните ми спомени от Каварна Рок Фест е оживената, празнична атмосфера – тълпите рокери, сергиите с джунджурии, аромата на пуканки и понички, лъскавите мотори, залязващото слънце и доброто настроение, което витаеше над стадион ,,Калиакра”. Все още бях малък, за да осъзная историческото значение на случващото се, но определено усещах, че е нещо специално... липсва ми това усещане. От 2010г. до края на фестивала влизах и на самите концерти – определено може да се каже, че това бе събитието на годината, което очаквах с трепет в гърдите. Тогава още не допусках, че меломанщината ще се превърне в начин на живот, а автографите ще се заформят в цяла колекция, която да ми е любимо хоби...



Кои групи си видял на живо?


За съжаление, никога не са ми подарявали безплатен билет, покана или пропуск, затова срещите с моите идоли се уповаваха на случайността. Само веднъж ме поканиха зад кулисите, но това не бе в Каварна. Днес съм щастлив да споделя, че съм се срещал с артисти, чиито имена се свързват с най- големите имена в бранша – Deep Purple, Rainbow, Whitesnake, Black Sabbath, Iron Maiden, Judas Priest, Pretty Maids, Brazen Abbot, Accept, Toto, Gotthard, Primal Fear, Europe, Uriah Heep, Smokie, Ozzy Osbourne band, Doro, Jorn, Soto, Axel Rudi Pell, Bonfire, Krokus, Kamelot, Annahilator, Sonata Arctica, Leaves Eyes, Dio Desciples, Dokken, Stryper, Lizzy Borden, Rhapsody, Sabaton, Candlemass, Therion, Varg, Myrath, Soilwork... не искам да изреждам поименно, защото ще пропусна някого. А най- мащабната ми среща може би е със симфо- метълите от Nightwish. 



Сега, като разглеждаш спомените, какво изниква в съзнанието ти?


Интересно ми е да разглеждам старите снимки и да виждам как съм пораснал, а те – остарели... това са парченца история. Така се запалих с времето, че предварително купувах концертни билети, преди да са обявени някакви имена – всеки си има лични фаворити, но съм забелязал как феновете често заклеймяват някоя група за ,,лоша”, просто защото не им харесва, докато на мен ми стига атмосферата и настройката, че ще отида да се забавлявам. 


Какво ще кажеш за българската рок музика?


Тази активност включва акцент и върху родната сцена, защото се възхищавам еднакво силно както на чуждите, така и на българските групи и все още продължавам да си купувам билети всеки път, въпреки, че съм израснал с дадени песни, никога не ми омръзва. Наскоро даже установих с приятна изненада, че моя рисунка, рисувана в ученическите ми години, е станала част от видеото на най- новия сингъл ,,Без сълзи” на обичаната родна група Б.Т.Р.


Каварна Рок, Празника на града, Мидения фест, Огнените фиести, Джулай Морнинг – всички те са важна част от културния календар на Общината, олицетворяващи идеята за нашето градче… а аз ги очаквах с неприкрита жажда.


Всъщност, държа да подчертая, че освен рок музика харесвам и други жанрове – театър, опера, балет, фадо, латино... Освен рок и метъл звезди съм се срещал и с представители на други жанрове, като например модерните класици Васко Василев, Ara Malikian, Теодосий Спасов и Richard Cliderman, фадо звездата Cuca Roseta, латино звездите Elena Yerevan и Kaoma, рап дуото Down Low, диско звездата Precious Wilson, поп звездата Greg Bannis (Hot Chocolate)...



Ти си срещал много велики музиканти, кой ти направи най-голямо впечатление?


Зад всяка среща се крие една интересна история, но ако все пак трябва да откроя няколко по- специални за мен, това са тези с Marco Mendoza (Whitesnake, Thin Lizzy), който беше много емоционален с мен и моята компания и ми подари цял сет от личните си перца, сем. Frank & Lydia Pane (Bonfire, Sainted Sinners), които проявиха интерес към моето изкуство и си станахме приятели и в живота, а в края на концерт във Варна дори накараха публиката да ме аплодира, Precious Wilson (Eruption), която подгрявах в Кранево и доста си бъбрихме преди концерта...


Lydia Pane (Sainted Sinners), Doogie White (Rainbow), Precious Wilson (Eruption) и Милена Славова (екс- Ревю) дори са притежатели на моя живопис.


Всяка среща носи едно красиво остатъчно чувство, едно удовлетворение, една сбъдната мечта... Това бе причината и за успеха на художествените ми разкази ,,Фестивалът”, в памет на дядо Янаки, който бе публикуван в Алманах Нова Българска Литература, ,,July Morning”, който бе публикуван в изданието ,,Любослов” в Чикаго, Илинойс, ,,Между земя и небе: на всички живи легенди”, с който спечелих конкурса за метал посланик на МanowaR и се сдобих с подарък от групата...



Какви са спомените, които пазиш от фестивалите, които си посещавал?


Днес у дома е като в музей – рамкирани културни афиши, театрални и метал плакати с автографи, картички, снимки, билети, сетлисти, палки и перца... Мечтая един ден да съм съдържател на малък частен музей или заведение, подобно на веригата Hard Rock Cafe (на които съм страхотен почитател, посещавал съм го в над 15 държави) и да споделям страстта си със съмишленици. Защото както казва моят добър приятел журналистът Симеон Гаспаров –  музиката е приятелство.


Днес продължавам да посещавам мероприятия активно. Купувам на дамите рози, на мъжете бутилка вино и оставам след спектакъла да им предам комплименти и да засвидетелствам топли чувства. Бъбрим, снимаме се, разменяме контакти... винаги е задушевно. 



Мислиш ли, че Каварна отново може да стане рок столицата на България и би ли искал, като музикант, отново да излезеш на сцената в родния си град?


Не гледам на себе си като на певец, по- скоро съм си пеещ художник, при мен е хоби, но вече имам доста концерти зад гърба си. Правил съм дуети с певици от София и Варна, свирил съм по музикални и арт фестивали, хепънинзи и соарета. Познавам интимността на клубните участия, както и тръпката от големите сцени. Делил съм една сцена с Precious Wilson, Kaoma, George Dice, Тони Димитрова, Трамвай №5, Милена Славова, Wickeda, а през 2015г. подгрявах и моите фентъзи- метъл приятели от Bendida (първото и за съжаление последното ми свирене в Каварна), с които много се гордея, защото те пък от своя страна, бяха избрани за част от подгряващата програма на Nightwish.


Дали Каварна отново ще е рок столица не е сложен казус – това е една красива идея, в която ми се иска да вярвам, но обективно погледнато, на практика е вече невъзможно. Все пак, надявам се на предстоящи мероприятия в сферите на театъра, фолклора, рок и поп музиката... А ако има такива, ще съм щастлив да ме поканят да поздравя артистите – не само като ценител на елитарните изкуства, но и като техен колега. С поглед нагоре, оставам позитивен и вярвам, че хубави моменти отново предстоят.





 


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+