Лена Кирилова: На Еньовден човек трябва да се зареди със слънчева магия и любов и да продължи напред в хармония с природата

Лена Кирилова: На Еньовден човек трябва да се зареди със слънчева магия и любов и да продължи напред в хармония с природата
Празникът Еньовден има постоянна дата в народния календар. Той се отбелязва винаги на 24 юни и е свързан с деня на лятното слънцестоене. За този, изпълнен с вълшебства ден ни разказва етнографът Лена Кирилова.

Еньовден отново ни отвежда към древността, тъй като празникът е свързан с култове към слънцето, със слънчевата магия и небесния огън и вярвания, които показват любовта на българина към природата и вярата му в нейната целебна сила.


Вярва се, че на този ден слънцето става рано, окъпва се в извори и реки, поиграва, полудува, за да тръгне към зима. Въпреки, че лятото е пред нас, това показва традиционната мъдрост на българина да мисли в перспектива, да мисли вече за зимата и неслучайно народният израз е „Еньо си наметнал кожуха и тръгнал на зима”. Всеки, който види небесния танц на слънцето ще бъде здрав и щастлив през цялата година, затова още с изгрева всички млади и стари тръгват да се търкалят в росната трева или да се къпят във водите, за да съберат тази слънчева магическа сила. 


На този ден се събират билки за да се лекуват болестите, защото според народните вярвания звездите са слезли през нощта и са целунали всички билки и треви и са им дали своята звездна магия. С изгрева на слънцето целебната сила, която е подарена от звездите на земята, си отива. 


Легендата разказва, че когато Господ създал човека от кал, изморен от това голямо творение, което е сътворил той седнал отстрани да му се полюбува и уморен заспал. В този момент дошъл дявола и разбира се, решил да унищожи божието творение като го надупчил на много места. Господ се събудил, видял какво е свършил дявола и веднага решил да възстанови своето произведение. Взел различни билки, които до тогава нямали вълшебна сила и запушил на 77 места всички дупки, но от тогава човекът е останал слаб и податлив на болести, но може да се излекува ако намери всички онези билки, които Бог е използвал. 


От всички 77 и половина болести само за половинката няма лек и единственото лекарство, което може да намери човек е на Еньовден, когато затвори очи и хване първата попаднала в ръцете му тревичка - това ще бъде вълшебната билка, която ще излекува всяка болест. 


По традиция, преди изгрева на слънцето на 24 юни, млади и стари берат вълшебни билки и правят един голям венец, който служи за магия. В еньовските ритуали той има изключително голямо значение и магическа сила и всеки трябва да се провре през него за здраве, късмет и за плодородие през следващата година. 


Всяка една къща е осъмвала, окичена с еньовски китки, в които е трябвало да присъстват всички вълшебни билки, свързани с празника. Те са изключително много и българинът е познавал голяма част от тях, но е имало и специални знахарки, които са владеели магията на билката и са знаели точни коя трева за какво да използват. Някои от най-познатите и широко разпространени билки в България, които имат определена символика и са свързани с този празник са еньовчето, което е символ на дълголетие, на здраве, на късмет и всеки, който го намери ще бъде много здрав и щастлив, омайничето и любичето са две вълшебни билки, които служат, за да омае всяка една мома или ерген своя любим, слагайки ги тайно в неговата дреха. Момците пък са слагали съвсем явно смин на калпака си, който е служел да привлича момите, разбира се, имало и разделни билки, т.е. знаем, че в българския фолклор много често има песни за моми, любени от змей и с вратига, комунига и тинтява майката е разделяла влюбените.  Моминските билки като божура и трендафила винаги присъстват в китките на младите момичета.  Здравецът е едно универсално растение, което е символ на здраве и то присъства в почти всички български обичаи. Нека споменем и най-важното и рядко цвете, което търсят всички на този ден – това е разковничето. Единствено костенурката, която живее много дълго и знае всички тайни на живота, може да го открие. Разковничето отваря всички заключени врати и всички богатства на земята, затова всеки, който го намери няма да се спре пред нищо. 


Еньовден е по средата на годината и хората са вярвали, че именно от този ден нататък, когато шест месеца вече са отминали, предстоят още шест месеца надежда. Това ни убеждава в оптимизма на българския народен календар и на българските вярвания, в които няма зло същество, което да не бъде победено и болест, която да не може да бъде излекувана. „Достатъчно е на този ден човек да погледне слънцето, да се зареди със слънчева магия и любов и да продължи с усмивка напред в хармония с природата и света около себе си”, каза в заключение уредникът на Етнографската къща в Добрич Лена Кирилова. 

Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+