Връщат се стари раси на маната по слънчогледа

Връщат се стари раси на маната по слънчогледа
„Връщат се стари раси на маната по слънчогледа според нашите проучвания и изследванията на нашите фитопатолози”, заяви завеждащият отдел „Селекция на слънчогледа” към ДЗИ доц. Галин Георгиев в рамките на Деня на отворените врати в института.

Тази година на много места в страната се наблюдава болестта „мана по слънчогледа”. Тя е засегнала около 25-30% от посевите. По думите на доц. Георгиев слънчогледът на всички фирми, които предлагат културата на нашия пазар, е бил чувствителен към тази болест. Според него основната причина е, че земеделските производители не спазват правилно сеитбообръщение. „Там, където имаше слънчоглед, сят през година, или през две, беше засегнат от тази болест, която зимува и издържа в почвата четири години, където имаше спазен сеитбооборот нямаше такива проблеми”, сподели доц. Галин Георгиев. 


Според проучванията и изследванията на фитопатолозите в Добруджанския земеделски институт се връщат стари раси на маната по слънчогледа, на които новите хибриди не са устойчиви.


Освен тази болест по слънчогледа се наблюдава и склеротийно увяхване, познато и като склеротиния. Тази болест също зимува и издържа в почвата 4-5 години. Според селекционера, ако не се спазва правилен сеитбооборот проблемът ще се натрупва и в един момент ще има сериозни последици. „Неслучайно навремето, когато е имало регулация и контрол в България слънчогледът е бил 3 млн. и не се е разрешавало повече, докато сега редовно се сее 7 млн. и половина слънчоглед, като сложим и рапицата, която е гостоприемник на същите болести, картината става още по лоша”, заяви доц. Георгиев. Той съветва земеделските производители да спазват сеитбооборота, защото ще дойде време, когато почвата ще бъде заразена и при резки промени в температурите, като тази година, болестта ще се развива и компрометира посевите. „Тази година, въпреки че бяха обеззаразени с фунгициди болестта проби, което показва, че природата работи и не се съобразява с нас”, каза той.  


Доц. Галин Георгиев сподели още, че в института вече има признати Клиърфийлд плюс хибриди слънчоглед.  Със заповед на министъра земеделието и храните е бил признат първият български клиърфийлд хибрид. Той носи името „Енигма CLP”. Освен това в Украйна и Румъния също е бил приет един български хибрид. Към момента той се разпространява само в Украйна, а от следващата година и в северната ни съседка. В Русия също са били признати два български сорта - Байкал и Св. Георги – единият е клиърфийлд, а другият -  конвенционален. „Има голям интерес от Украйна и Русия към нашите хибриди, но проблемът е, че те са извън Европейския съюз и там търговията и правилата са малко по-особени, трудно се осъществява контакт и превоз на семена”, заяви доц. Галин Георгиев. Той допълни, че голям интерес има и от нашите арендатори, които искат да закупят продукти, да ги рекламират и да ги разпространяват. „От тази година в Селскостопанската академия се сеят само  български хибриди слънчоглед и резултатите са много добри”, каза в заключение той. 

Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+