Иван Ганчев: За да жънеш успехи в баскетбола не е важно колко си висок, а колко е силна волята ти

Как се роди любовта ти към спорта?

Когато бях 10-годишен се занимавах активно с футбол, но качествата ми явно не бяха достатъчни. Реших да се ориентирам към друг спорт. Страстта ми към баскетбола успя да запали тогавашната ми треньорка Адриана Георгиева. 

От колко време тренираш баскетбол?

През 2002 година, когато и започнах да играя баскетбол, се присъединих към новооткрития БК „Приста 2002“-Русе. Там мой треньор беше Адриана Георгиева, която към момента е настоящ треньор на подрастващи в БК “Unstoppable” – Добрич.

Какво дава и какво взима спорта?

Спортът ти дава дисциплина, желание за развитие, изгражда характер на силна личност, решителност.  Единственото, което ти взима е време и усилия, за които лично не съжалявам. 

Докъде се простират амбициите ти във спорта? Коя е най-голямата ти мечта в баскетбола?

Най-голямата ми амбиция и мечта е да предам това, което съм научил през годините на подрастващите баскетболисти. Да запаля огъня в тях, както направи някога моята треньорка.

Имаш ли други любими спортове?

Друг любим мой спорт е футбола. Преди играех активно, докато не получих няколко контузии. 

Как определяш баскетбола в България? Има ли нещо, което трябва да се промени?

Нямам наблюдения за българския баскетбол, защото не го следя. Ако зависеше от мен бих вложил повече средства, за да могат децата да имат поле за изява и развитие не само в баскетбола, но в спорта като цяло. 

Мислил ли си да създадеш баскетболен клуб и да бъдеш треньор?

Да, мисля и живот и здраве един ден това ще стане реалност. Към момента съм просто треньор. 

Какви са постиженията ти в спорта в България и в чужбина и с кое се гордееш най-много?

В България имам спечелени четири аматьорски купи с ВСУ „Черноризец Храбър“. Също така имам и доста индивидуални отличия като няколко спечелени конкурса за забивки и няколко първи места по стрийтбол. Към момента в чужбина имам спечелена купата на Шотландия в първа дивизия с отбора, в който играя в момента SC Fury. 

Колко трябва да е висок един баскетболист, за да жъне успехи?

Не е важно колко си висок, а колко е силна волята ти. 

От известно време не живееш в България. Разкажи къде си в момента и с какво се занимаваш?

Средата на 2016 г. се преместих да живея в Лийдс, Англия. Там започнах да играя за местния отбор във втора дивизия Sheffield Arrows, но поради чести контузии и 16-часови работни смени на ден се наложи да спра за няколко месеца. Година по късно се преместих във Фолкърк, Шотландия, където съвсем случайно попаднах в настоящият ми отбор. Шест месеца работих като сервитьор в хотел „Балморал” в Единбург. След това започнах работа във фабрика за салати, в която работя и към момента.

Как определяш живота в чужбина и липсва ли ти родния Добрич?

Живота тук в Шотландия е по-спокоен и имаш повече възможности. Изключително много ми липсва Добрич.  Възнамерявам да се върна у дома, но не мога да кажа със сигурност кога.

Как попадна в шотландския отбор SC Fury?

Случи се съвсем случайно. Като се изместих от Лийдс в посока Шотландия влязох в търсачката и потърсих баскетболни клубове в Шотландия и така попаднах на клуба, в който играя в момента.

Спечелилите купата на Шотландия в дивизия 1, как приемаш този успех?

Приемам този успех с огромна гордост. Беше много значимо събитие в моя живот като това ми е първо постижение в чужбина.

Какво ще пожелаеш на читателите на Добрич Онлайн?

Ще ви кажа моето мото, което дълги години следвам – Успехът е начин на мислене. Пожелавам Ви именно много успех. 

Искам да благодаря на всички мои треньори, съотборници и приятели, които са били до мен през всичките тези години и са ме окуражавали да продължа по пътя на успеха. Специални благодарности на БК „Unstoppable”, „Добрич-93“, отборът на ВСУ „Черноризец Храбър“. Както и хиляди благодарности на Добрич Онлайн.