Ани Ехиян от Добрич – художник, рисуващ портрети, оставащи приятен спомен завинаги в сърцата на хората

Ани Ехиян е на 33 години от град Добрич. Завършва специалност Промишлени изкуства - мода в Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград. Ани има таланта да рисува портрети. Прерисува лицата на хората, запечатва приятен спомен, който остава завинаги напред във времето.

Ани Ехиян от Добрич – художник, рисуващ портрети, оставащи приятен спомен завинаги в сърцата на хората

Споделя, че е работила по специалността си в ателието при своята майка. Това е друга нейна страст, но рисуването винаги е лежало повече на сърцето й. Казва, че специалността, която е завършила, й дава възможност и е от полза и за рисуването.




Как разбра, че притежаваш таланта да рисуваш?
Когато бях дете имах близък роднина, който беше в тази среда. Бяха ми попаднали негови рисунки и бях поразена. С детската си наивност се чудех как е възможно. Тогава едва ли съм разбирала, че имам талант. Това, което видях отключи друго. Отключи желанието в мен и аз някой ден да мога така. А щом желанието се е появило всичко останало е постоянство, търпение и време. Имало е моменти, в които се отчайвах. Тогава поглеждах отново тези рисунки и си казвах - щом някой прави това, значи не е невъзможно. Така започвах да опитвам отново.



Как взе решението да се занимаваш по-професионално с рисуването на портрети?
Не съм взимала такова решение. Стана някак от само себе си. Винаги съм обичала да рисувам хора, но го правех само за удоволствие. Преди точно една година мои близки приятели ме помолиха да направя портрет на дъщеря им. Публикувах го на страницата си. Едно момиче ме попита дали мога да направя и на нея, след което второ, трето. Оттогава не съм спирала. Това ми носи невероятен духовен заряд. Прави ме щастлива!



Първоначално портрети ли започна да рисуваш?
Творчеството е пряко свързано с много опити и търсения. Пробвала съм различни техники и сюжети. Като цяло обичам да експериментирам.


Рисуваш ли друго освен портрети?
Рисувам и друго освен портрети, да. Трудно ми е да ги определя в някоя категория. Просто нещо ме вдъхновява, грабва ме и аз грабвам него, сядам и го правя. Важно е да се улови момента на вдъхновението, усеща се… Химията, импулса, контакта между автора и творбата. Обичам да рисувам птици, цветя, натюрморти, понякога и пейзажи.



Каква е техниката, която използваш?
Опитвала съм много материали. На този етап съм наблегнала на рисуването със сух пастел и акрилни бои.


Има ли интерес от страна на хората, за какви поводи най-често правят поръчки?
Мисля, че да. Хората се впечатляват, когато видят себе си или свои близки нарисувани. По този начин любовта им към нарисувания и изкуството се преплитат и се получава едно особено усещане. А поводите са все хубави  - сватби, годишнини, рождени дни, кръщенета. Радвам се, че ставам част от тях.


Коя известна личност мечтаеш да нарисуваш?
Неведнъж ми се е случвало докато разговарям с някого да си представям как го изобразявам, някакъв вътрешен порив. За мен всяко лице е предизвикателство. Всяко лице има своето очарование и характер. Смятам, че не е толкова важно кого съм нарисувала. По-важното е портрета да носи хубави емоции на някого. Тази положителна енергия на мен ми носи два пъти повече радост. Тя ме вдъхновява и зарежда.


Имаш две дечица – как съчетаваш майчинството с хобито?
По майчинство съм вече трета година. Първите две години бях спряла да се занимавам. Оправдвавах се, че нямам време. Може би и бях попаднала в т.нар. „творческа дупка“. Бях забравила колко много ми дава това занимание.

Ако желаеш нещо не трябва да се оправдаваш. Трябва да работиш по въпроса. Сега също нямам време, но издебна ли някоя свободна минута и сядам.

Наистина е трудно. Редовно някой ти е прибрал моливите или ти е бръкнал в палитрата, хаха. На всеки десет минути някой е разреван, ударен, изцапан, гладен, жаден. А тази дейност изисква концентрация и спокойствие.

Имаш ли и други любими занимания?
Със сигурност бих имала и други. На този етап обаче цялото ми свободно време е концентрирано в рисуването.


И за финал – какво ти дава изкуството и какво е то за теб?
За мен то е като храната. Духовна храна. Постоянно изпитвам глад. Аз не само обичам да рисувам. Аз обичам и работата на другите художници, съвременни и останали в историята. Обичам да общувам на тези теми. Такава съм от дете. Толкова съм свикнала с присъствието на тези неща в себе си, че трудно мога да ги дефинирам.