Нели Николаева: Искаме наши биопроизводители да предоставят продукти на училищата и детските градини в Добрич и областта

Сдружение „Черноморски център за развитие“ е създадено през 2011 година. Основните му цели са работа с млади хора, което включва най-вече обучение в доброволстване, организиране на различни екологични кампании, младежки форуми и представяне на най-доброто от регион Добруджа, сподели за Добрич онлайн председателят на сдружението Нели Николаева. 

- Г-жо Николаева, как възникна идеята за организирането на международния фестивал „Дарове на природата“, как осъществихте контакт със сдружение „Маре Нострум”?

- Историята е много дълга. Първо, този фестивал е част от един голям проект по изграждането на Българо-румънска мрежа на биопроизводители. Защо биопроизводители? Защото в нашия регион Добруджа – Северна и Южна, има голям потенциал за развитие в тази област. Едновременно с това има младежи, които проявяват интерес към био производство, към консумация на био храни. И какво по-добро от това да правиш това, което харесваш и ти е хоби?  Идеята за фестивала „Дарове на природата“ възникна от една друга наша идея - около „Ябълката“. Защото „Черноморски център за развитие“ работи и в изграждането на по-добра градска околна среда, но по-добра за живеене не просто на всички, а създаване на пространства за младежи и младежко развитие. Първият наш проект “The spot” на Бг Бъди активен и финансиран от Кока кола фондация беше „Ябълката 1“.

Възникна едно питане от страна на наши доброволци - можем ли да организираме съвместни инициативи с наши приятели от Румъния, които се занимават с био производство и био земеделие. Тогава по добро стечение на обстоятелствата имаше отворена програма по Трансгранично сътрудничество България-Румъния и така възникна идеята да влезем във връзка с нашите партньори от „Маре Нострум“ от Констанца, с които преди това имахме връзка покрай общи екологични проекти, свързани с подобряване чистота на Черно море.  Около това решихме, че можем двете организации да направим един общ проект и да изградим такава мрежа на биопроизводители между България и Румъния. 

- Какви са участниците във фестивала днес и утре, какво представят те?

- В двудневния фестивал се представят само био производители на зеленчуци и плодове и преработка на такива. Имаме и производители на млека, млечни продукти и продукти от животински произход, но поради създалата се епидемиологична обстановка в трансграничния район предпочетохме да не рискуваме, пък и нямахме разрешение за пренос на такъв тип продукти от Румъния. Това наложи първият ни фестивал да се ограничи до зеленчуци, плодове, био сокове, вина, мед и продукти от пчелен мед. Сега на фестивала присъстват биопроизводители от добричкия регион, представители от Румъния – една био ферма, производител на био чери домати. Участват и представители от Македония, които са наши приятели и решиха, че могат да се включат в новосъздаващата се мрежа с производство на био зеленчуци.

- Споделихте, че расте интересът към био продуктите.

- Интересът към био продуктите не е мода. Той не е от вчера. Може би отскоро е станало модерно, но интересът към чистите продукти е траен наш интерес. Не зная дали тук е моментът да вмъкна – аз се занимавам, както някои знаят, и с образование и образователни дейности. Виждам как децата, въпреки че живеем в екологично чист район, за съжаление по някои от програмите, като „Плод и мляко“, се хранят с продукти от производители от Южна България, а не регионални. Това е другата причина, поради която проявяваме  много жив интерес към това да създадем условия за малкия производител на чисти продукти. Защото чистите продукти не могат да се произвеждат в огромни количества, това е интензивно земеделие на малка площ. Искаме да насърчим тези малки производители да станат наши партньори и те да предоставят регионални продукти на училищата и детските градини в Добрич и областта. Това е възможно. Това не просто е чудесно, а е нашата далечна цел. 

- Печелили се от био земеделие? 

- Ползите от био земеделието са много. Първо, ползата за чистотата на самата земя. Защото земята не е за ден, два и за десет години. Земята е място, което ще съществува и след нас. И в този смисъл една добре обгрижвана земя ще служи и на следващите поколения. Така че ето я първата печалба – да създадеш условия, така че твоите наследници да живеят на чисто място и да продължат да произвеждат чиста продукция. Ако говорим в краткосрочен план дали се печели – да. Пазарът е много голям. Ние не сме в състояние в момента да отговорим на нуждите на пазара. Отговаряме на изискванията, голяма част от нашите биопроизводители са и сертифицирани такива. Отговаряме на изискванията, но предлагаме все още малки количества.

- Има ли европейски програми, които са насочени към биопроизводителите?

- Има европейски програми, които финансират био производството. За България те през последните години са ограничени предвид на това, че само 8 процента е предвидено от общите площи да се отделят за био земеделие, което е един минус за нас. И отдавна сме я минали вече тази квота. От друга страна, за био производство по-скоро се говори в полупланинските и планинските райони. А при нас, в равна Добруджа, се очаква да се занимаваме с конвенционално земеделие. Опитваме се да променим този имидж доколкото е въобще възможно това. Защото едно от нещата, с които се сблъскват био производителите е, че те са ограничени от всички страни с конвенционален тип земеделие. Не зная дали разбирате колко е трудно това. Например, да имаш био овощна градина  и твоят съсед да пръска с химични препарати. Ясно Ви е, че всичко отива в твоята градина и не може да се говори въобще за био земеделие в този случай. Има ги тези програми и ние ще говорим за тях и за възможностите за финансиране в рамките на фестивала. Никой не казва, че е лесно. Санкциите при неспазване на определени изисквания, за да бъдеш биопроизводител, са също много сериозни.