Добричлията Петко Андонов, снимал клипове на СкандаУ, Pavell & Venci Venc', Plamen & Ivo и други известни личности
Петко Андонов е на 29 години от град Добрич. Докато живее тук се занимава със семеен бизнес, свързан с колбаси и месо. В родния си град завършва в ПМГ „Иван Вазов“, след което продължава да учи в ИУ – Варна със специалност „Недвижими имоти“.
Там прекарва две години, но разбира, че това не е неговото място. Прекъсва университета и се прибира отново в Добрич. „Продължих със семейния бизнес, но с голяма мъка“, казва той.
В момента Петко Андонов снима музикални проекти на известни личности като СкандаУ, Pavell & Venci Venc', Plamen & Ivo и много други.
Представяме ви Петко, който ще разкаже как от семейния бизнес в Добрич стига до музикалните проекти в София.
Разкажи малко повече за себе си. Как намери своето призвание?
Смея да кажа, че животът ми е доста разнообразен. Когато прекъснах университета във Варна, продължих със семейния бизнес, но с голяма мъка. Изминаха около 2 години, но не спрях да мисля къде е моето място. Премислях какво точно искам за себе си, но бях объркан. След толкова мислене записах „Психология” във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" с идеята, че ще намеря себе си. Успях да завърша своето образованието. Определено ми помогна да погледна на света с други очи и да разбирам повече хората.
След това се завърнах отново в Добрич. И така изминаха няколко години. Не бяха леки, защото сърцето ми искаше своя път, но така и не го намираше. Трябваше да направя нещо. Трябваше да се събудя, защото щастието е точно в това. Смисълът е да намериш своя път! В такива моменти е най-добре да заминеш далеч от родното място. Една сутрин се събудих и реших, че ще замина за София. Какво ще правя там - не знаех. Усещах, че мястото ми е там, колкото и да не я обичах тази София. Отново след дълго мислене и с помощта на психологията, която завърших, ми помогна да преразгледам миналото си. Там винаги се крие нашата истинска същност. Открих, че имам артистични заложби, но къде е точното ми място - не знаех. Имам слухова памет и свиря на пиано. Това ме наведе на мисълта - ще се усъвършенствам в тази насока, но пък да свиря по барове - не! Хубаво помислих и реших, че ще запиша „Тонрежисура”. Слух, памет, креативност... всичко звучеше красиво и точно на място. И така се записах в „Нов български университет”.
През 2016 год., септември месец вече бях в София. След 3 месеца там, нещо се обърка и отново я нямаше онази силна страстна енергия, в която си казваш - да, това е моето! През декември месец ми хрумна друга идея. Отново след премисляне в миналото осъзнах, че винаги съм снимал с камера или са ми давали фотоапарат в ръцете през годините. Осъзнах, че обичах да правя снимки и клипове с телефона. Хобито на човек е нещо, което всъщност му показва правилната посока. Това, което обичаш да правиш през свободното време е това, което трябва да развиваш. Затова през декември 2016 год. си купих фотоапарат или по-скоро камера. Презаписах отново в “Нов български университет” с две специалности в едно – „Филмово изкуство” и „Фотографско изкуство”. Началото на 2017 год. ми се обади приятел, RaDoRe, с който се запознахме покрай тонрежисурата. Той каза, че с мен ще се свърже един режисьор Buddubbaz и, че иска моя камера под наем. Сподели ми, че ще снимат клип на Траян Костов - Bye Bye. В този момент почувствах пълното щастие. Онова търсено чувство, за което споменах по-рано. Отидох на снимачната площадка...
Знаете ли... без мечти сме загубени и наистина е така. Запознах се с екипа. Бяха много готини и определено си паснахме. В този ден Стефан Маринов, Buddubbaz, ми каза - вземи малко снимай и ти, че се изморих, хем да те видя какво правиш. След няколко кадъра, той изпадна в шок. Отиде при останалите, които участваха в процеса и каза - хора, този човек ме вкара в малкият си джоб. Беше много впечатлен от мен. Освен това си паснахме и като хора. И така всичко започна...
Изброй клиповете на песни, които си снимал.
За година и половина снимахме доста проекти. Ето част от тях:
Svetozar Christoff - Maria, TraYan - Bye Bye, Double Voice – „Бензин в кръвта“, Toshey & Kukusheff – Пусни й го пак , Plamen & Ivo - Zaradi Neya, ЧОКО & ПИКПУК - Апокалипсис, MARTO - Критици, Reflexion ft. Masto - Не е късно, Plamen & Ivo - Сафари, Neli Gergova - #TOPA, BILYANA LAZAROVA x BOBKATA - Bloody Mary, СкандУ – Без да пие, Анелия и Дамян Попов - Копакабана, MITKO DIMITROV x TRF x VESSOU - Дубайче, ТоТо Н - Чужди усмивки.
И други проекти в които съм участвал:
Pavell & Venci Venc' - Хавана, Eva Parmakova ft. Pavell & Venci Venc' – Ти губиш
Работата ни е свързана с много труд и най-вече любов. Организацията е най-трудната част. Работният процес може да се обърка във всеки един момент, но по-важното е да си гъвкав и да балансираш нервите. За всяко нещо си има начин. С моя съдружник участваме във всичко и се допълваме. Благодарни сме на всички за доверието!
Липсва ли ти Добрич?
Няма как да не ми липсва Добрич. Преживял съм много хубави мигове. Винаги ще ми липсва, но затова имам кола и мога да се прибирам, когато съм свободен. Най-много ми липсва моята сестра, но съм благодарен, че цялото ми семейство живее в България.
Отправи послание към читателите на Добрич Онлайн :)
Ще отправя посланието така - бъдете чисти в душите си. Давайте само любов. Приемайте всяка ситуация за урок. Живейте над нещата. Така ще сте свободни да намерите вашия път!
