Интервю с Драгомир Димчeв от каварненската рок банда ACCESS

Днес ви срещаме с един от основателите на групата – нейния басист Драгомир Димчев. Той ще ни разкаже за себе си, за музиката и за бандата.

Представете се, разкажете повече за себе си, за групата и идеята зад създаването й.

Аз съм Драго от ACCESS, може да се каже, че съм един от създателите на групата. Някъде през 2000 година в едно мазе на едно училище започнахме да свирим още като ученици в 9 клас. Тогава бяхме в по-различен формат, като цяло единствените от това време сме аз и Васко – китариста на групата. 

Идеята бе една мечта. По онова време, в което израснахме ние ходехме на училище с китарите в ръка и всяко междучасие се учехме и опитвахме. Научихме се да свирим на улицата, никой от нас няма музикално образование. Любовта към музиката беше двигателя да започнем цялото това нещо и в частност един концерт на сегашната група JEREMY?. Концертът беше в залата на читалището, няма да го забравя, бившият барабинст на групата скъса соло барабанчето, вдигна го във въздуха и показа, че е скъсано с палката, но това не спря групата и концертът продължи. Това адски много ме надъха и реших, че трябва да се занимавам с музика и така постепенно получих първата си китара, започнах да свиря покрай "JEREMY?". Те свириха, ние гледахме, показваха ни, учехме се, в общи линии понатрупахме знания и започнахме да се събираме с идеята да правим група. Събирахме парченцата и сглобихме пъзела. Сега се събираме само лятото и може да се каже, че нашите концерти са бутикови, защото са веднъж в годината.

Какъв е стилът на групата?

Мога да кажа, че стилът се запази в някакви рамки през годините, понеже той е много повлиян от музиката, която ние слушаме. Ние сме доста разделени в групата на стилове, аз например много харесвам джаз, но основно стила ни е нещо между блус, рок, рокендрол, хард рок и може би малко метал, но повече клоним към по-мелодичния хард рок.

Какво искате да предадете на слушателите си?

Емоция! Ние се забавляваме искрено от това, което правим и искаме да предадем тази емоция и на нашите слушатели. Искаме да ги направим част от купона.

Кои са групите и музикантите, които ви вдъхновяват?

Това е нещото, в което се различаваме много и не чак толкова. Например аз и Васко много харесваме Pink Floyd и Toto и много сме ги слушали, имало е периоди, в които сме заспивали с тяхната музика. Вдъхновяват ни още Bon Jovi , Richie Sambora, Billy Idol, в блуса – B. B. King. Ужасно много харесвам и басиста на Mr. Big – Billy Sheehan. Той е страхотен техничар и много добър мозък. 

Какви са Вашите занимания извън сцената?

Моите занимания се оказаха в следствие на всичко това, което съм правил от ранна детска възраст. Свиренето на китара започна паралелно със снимането, с фотографията. Тогава нямаше дигитални фотоапарати, имаше филми, купуваш си, зареждаш, щракаш и каквото стане. Интересно ми беше как се случва този процес и как мога да променя нещо, да контролирам по някакъв начин светлината и действието. Свирих, снимах и така паралелно двете неща вървяха много добре. Като малък прекарвах много време в читалището в Каварна, там театъра, музиката и музея по някакъв начин ме образоваха – направиха ме това, което съм и в един момент просто седнах, наредих пъзела и си казах, че всичко това, което съм правил е свързано с изкуство и култура и е нормално да продължа с нещо такова. Тогава реших, че ще кандидатствам в НАТФИЗ, приеха ме и една година изкарах плътно в академията, след започнах да снимам в кино и телевизионни екипи. Зад гърба си имам няколко предавания в Нова телевизия, много документални и игрални филми. Последните ми 3 проекта бяха с „National Geographic”. Това беше ново усещане за мен и се надявам да продължи и тази година.

Музиката или снимането е Вашето призвание?

И двете започнаха по едно и също време и не мисля, че мога да ги разгранича, или да сложа едното над другото. Няма ден, в който да не си хвана китарата или бас китарата или ден, в който да не си хвана фотоапарата. От онзи момент до момента, в който си говорим те присъстват еднакво в моя живот.

Лесно ли се работи в екип с други музиканти?

Музиката е както творческа работа, така и екипна.  Същото е и при снимането, както казва моят професор „За да снимаш някого трябва да изпиеш поне една чаша чай с него, за да го опознаеш и да може той да се разкрие пред теб и пред обектива”. Така е и в музиката всичко е екипна работа, музикантите са зъбните колелета, които се движат заедно. Едното предава силата на другото и няма как нещата да се получават ако не сте едно цяло и ако не се разбирате само с един поглед на сцената.

Имате ли авторски парчета?

Не успяхме да направим нищо до този момент, въпреки че имаме много идеи. Както казах ние се събираме веднъж годишно и трудно успяваме да стигнем до момента, в който да седнем на спокойствие и да съберем мислите и идеите си. В някакъв момент, по напред  във времето може да се получи нещо, но за момента свирим кавъри, правим го за удоволствие, както правим и всеки наш концерт, който се случва всяка година тук на терасата на клуб „Ретро”.

Благодаря ви за отговорите и тук е моментът да отправите Вашето послание…

Слушайте музика, защото музиката винаги носи добро послание.