Светлана Каменова от Добрич - бронзов медалист от Световно първенство по бокс и 12 поредни пъти шампион на България

По-нататък продължава да учи в НСА „Васил Левски“ за треньор бокс и учител по физическо възпитание и спорт, където получава своята бакалавърска степен. 

Светлана е позната с големите си постижения в бокса и кикбокса на български и световен терен.

В момента тя е помощник-треньор в Националния отбор по бокс за момичета и девойки и персонален треньор в същата дисциплина.

Разкажи за първите ти крачки в бокса. Как разбра, че това е твоето признание?
По думите на родителите ми и по мое себеусещане съм била едно доста дейно и буйно дете. Посещавах курсове по английски, а в основното ми училище ОУ „Стефан Караджа“ ходих на извънкласни занимания по шах. Спортът като цяло никога не ми е бил чужд. Постоянно, където и когато имаше спортни мероприятия, аз се включвах. Родителите ми и първият ми треньор Михайл Георгиев бяха приятели. Те решиха, ако мога така да се изразя, да обуздаят нестихващата ми енергия. Освен това за едно момиче е добре да може да се защитава. За едно 13-годишно момиче, да влезе в залата по бокс, беше изпитание, приключение и нестихващ ентусиазъм с всеки ден да бъде по-добра и по-добра. Така спортната ми кариера продължи 13 години активен период, като 9 от тях в Националния отбор.

Разкажи за постиженията ти в спорта.
Най-голямото постижение в спортната ми кариера е бронзов медал от Световно първенство в Китай 2012. Това е първият медал за България от Световни първенства за жени. 

Вице-европейски шампион през 2014 година в Букурещ, Румъния. Европейски шампион, за девойки до 18 годишна възраст, в Ямбол, България. Тава беше първото по рода си състезание. Тогава бях избрана за най-техничен състезател на първенството. 

Пълен комплект от медали на първенството на Европейския съюз, бронз на Световни бойни игри през 2015 г. в Санкт Петербург, Русия. Медали с всякакъв цвят от различни международни турнири. 

12 поредни пъти шампион на България и няколко пъти шампион по кикбокс при девойките.

В момента продължаваш ли да тренираш? Предстоят ли ти състезания?
От април месец съм помощник-треньор в Националния отбор за девойки и момичета.  Не тренирам професионално, освен за здраве. Единствено за собствено удовлетворение, което е почти всеки ден. Усилията ми са насочени да предам своя опит на младите ни надежди, на които им предстои Европейско (на момичетата до 16-годишна възраст в Русия ) и Световно първенство (девойки до 18-годишна възраст в Унгария).

На какво те научи спортът?
Спортът ме научи на прекалено много неща, не знам дали ще успея да опиша всичките. Дисциплинираността както за тренировъчния процес, така и в живота. Отдадеността за постигане на мечтите и целите ми. Уважение и спортсменство както на противника, така и на всеки един човек. Респект към култура, религия, цвят на кожа. С една дума -приемственост. Научих се на приятелство, на целенасоченост. И не само позитивите - рано разбрах как да различавам лицемерието и недобронамерените постъпки. Разбрах и научих, че човек не трябва да спира да се усъвършенства както в спорта, така и в интелектуална насоченост. Всеки ден може да се научи нещо ново, нещо важно и може  в най-неочакваните моменти да ти даде сила и креативност. И още и още… ????

Липсва ли ти Добрич, би ли се върнала да живееш тук?
Добрич е моя дом и винаги, когато се прибирам се презареждам  от атмосферата, спомените, любовта в дома. Липсва ми, но аз го нося със себе си навсякъде, все пак съм добруджанка. Аз съм гражданин на света, но домът си е дом и напълно вероятно е един ден да се върна.

Пожелай нещо на нашите читатели! 
Пожелавам им да не спират да се развиват всеки един ден, да бъдат с една идея по-позитивни и добронамерени и най-вече здрави, защото без него сме за никъде.