Три студентки от Добрич споделят биха ли се върнали в родния град

1. Къде и какво учиш?
2. Харесва ли ти специалността, която изучаваш?
3. Би ли се завърнала в Добрич, за да се реализираш тук? Липсва ли ти града?
4. Как пребиваваш, когато изхарчиш всичките си пари? За какво най-често заминават те?
5. Разкажи една забавна студентска история?

Яна Димитрова

1. Студентка съм в Икономически университет - Варна, 3-ти курс, специалност Маркетинг.

2. През първите две години от обучението ми бях почти сигурна, че съм допуснала голяма грешка с избора си. От тази година всичко стана доста по-интересно и започна да ми харесва. 

3. Да, бих се върнала в Добрич. Аз прекарвам голяма част от времето си там. Прибирам се във всеки удобен момент. Бих останала да живея тук, ако намеря работа, която ми харесва и задоволява нуждите ми.

4.  Когато остана без пари, се прибирам колкото се може по-бързо при нашите. Там поне има какво да ям.

5. Сещам се в първи курс преди всяко упражнение по висша математика с моите приятелки си купувахме кръстословици от магазина до университета и решавахме през цялото време. След това трябваше да науча целия материал за една седмица сама... Разбрах, че повече никога не трябва да правя така!

Галина Желязкова

1. Уча в Медицински колеж - Варна, 3-ти курс, специалността ми е да правя красиви и щастливи хората, а именно Медицински козметик.

2. Харесвам е меко казано, обожавам това, което уча.

3. Разбира се, че бих се върнала. Обичам града ни!

4. Хахаха, гледам винаги да има пари за спагети. Другото е лесно.

5. Не се сещам конкретна история, но ми става забавно като се сетя колко много имам да уча за предстоящия изпит.

Михаела Попова

1. Уча в София. Специалност „Право“, 4-ти курс в Университета за национално и световно стопанство.

2. Да, определено мога да кажа, че ми харесва. Записала съм да го изучавам, не защото е модерно или звучи престижно. Според мен на първо място ти дава възможност да се запознаеш отблизо с историята на България (всеки, който е кандидатствал право знае за какво говоря), на второ място да се запознаеш с правната уредба на държавата ни и буквално да си знаеш правата, и на трето място понякога като си гледам учебниците се питам – „Михаела, заслужава ли си?“ и отговора е „Да, Михаела! Спри да се оплакваш, изпивай си двойното еспресо и сядай да учиш.“

3. На този етап ще кажа, че не бих се върнала, но животът е непредвидим и никога не знаеш къде ще те отведе. Само времето ще покаже.

Добрич е моят град. Обичам го и ми липсва. Понякога се е случвало да се прибирам в адски студено време, да си разхождам кучето из града и да минавам през места, които ми навяват хубави спомени. Когато си далеч и се прибираш през няколко месеца, оценяваш много неща. Най-вече, че от вас до центъра си на 10 мин., а не на един час и половина с транспорта.

4. Последните месеци парите ми отиват за храна и книги. Затова сега имам коремче и шанс да стана умна евентуално. Шегата настрана, няма нищо по-хубаво от това в края на месеца да ядеш спагети с кетчуп. Не си ли минал през този период, не си бил никакъв студент.

5. Зала в университет. Решаваме казус по данъчно право. Асистентът ни казва да посочим правните уредби (примерно правната уредба на данъчното право се намира в определен закон – съставен от членове съответно). Имаше доста членове и просто ей така казах на колегата изключително небуквално: правната уредба е посочена в 30 члена, супер на шега. В същия момент друг колега пред мен вдига ръка самоуверено и казва – извинете, ама тука има 30 члена, как очаквате да ги посочим и намерим? При което получава отрицателен отговор, обръща се и с гневен поглед ме пита – ти защо ми каза, че са 30? Умрях от смях. Стана ми смешно и тъжно едновременно. Така де, който разбрал, разбрал.