Благотворителен бал във фолклорен стил организира детска градина в Добрич

Житните класове и пуканките по масите, „златните пендари“, слънчогледите, вретената и лозовите пръчки, дори хурката с каделята, шевиците по поканите и табелите, обозначаващи мястото на родителите от всяка група – това беше само част от онези детайли, които създаваха топла, българска атмосфера.

"Тази година ще честваме онова вино, което отколе българинът сам отглежда, прави и налива, което кипва кръвта и сбира хората в едно. Ще честваме онази любов, която всеки българин носи дълбоко в душата си, любовта към род и родина, към изконно българското, към бащиния дом, към корена, защото в корена се крие силата на българския дух, там е скрито и знанието, и вярата, и мъдростта българска… В любов към българщината сме длъжни да възпитаме наследниците си, но затова ние самите трябва да я носим и ценим" – сподели директорът на детската градина Валентина Русева и вдигна първата наздравица.

Най- голямата изненада на вечерта беше екипът на детската градина – всички учители бяха облечени в национални носии – коя от коя по-различна и по-хубава. Някои родители също бяха спазили дрескода на празника и бяха облекли красиво везани ризи и елеци, а онези, които си бяха сложили само официално облекло получиха от домакините цветна вълна и паричка, за да се почувстват и те част от фолклорната атмосфера. Красота, усмивки, феерия от цветове, български ритми и мелодии, смях и шеги по нашенски – това бе магичната атмосфера, която завладя всеки присъстващ на бала и всичко предварително замислено – търг на предмети, томбола, базар – тръгна и се случи някак леко и с настроение, за да изпълни тази вечер и благотворителната си цел. По традиция имаше и домашни вина за дегустация и отново комисията от сомелиери беше затруднена, но връчи награди за най-добро червено, бяло и ароматно вино.

От много години ДГ "Първи юни" №17 провежда благотворителен бал "Вино и любов", но толкова красив и весел като тази година той никога не е бил. И когато балът все пак приключи, всички си дадоха сметка, че когато празникът докосва сърцето, когато извира от дълбините на душата и е свързан с българския дух, всичко се случва естествено, леко и с мерак.