Добрич и Тошево ще отбележат 137 години от освобождението от османско владичество

Участие в церемонията в Добрич ще вземе  Национално дружество „Традиция" – Регионален клон „46-и пехотен Добрички полк" - Добрич. Гост на тържествата ще бъде вицеконсулът на Генералното консулство на Русия във Варна Галина Петровская. Поклонението на паметника на Цимерман е от 12 часа, а за гражданите е осигурен транспорт - тръгване с автобус от Общински младежки център /площад „Стария орех“/ в 11.30 часа.

Град Добрич добива своята свобода по време на третия етап на руско-турската война от 1877-1878 г., който започва след падането на Плевен и се характеризира с всеобщо настъпление на руската армия. По това време Долнодунавският отряд на ген. Аполон Ернестович Цимерман получава заповед да прекъсне връзката между Варна, Шумен и Разград и да се присъедини към войските на ген. Делингсхаузен, които настъпват към Бургас.

Настъплението на отряда започва на 17 януари 1878 г. Разпределени в три колони, частите на ген. Цимерман се насочват към тогавашния Хаджиоглу Пазарджик, чиято отбрана е засилена през последните месеци. Според източниците, в града са разположени 15-хилядна редовна турска армия, 42 оръдия и 2-хилядна нередовна башибозушка войска, а Добрич и селищата в близост до него са обиколени с двойни траншеи и батареи. Руският отряд наброява 23 000 човека. Разполагайки с тези данни, ген. Цимерман решава да прекъсне телеграфните връзки с Варна и Шумен и да подложи града на обсада.

На 26 януари към варненския път е изпратена обходна колона начело с генералите Манзей и Жуков. За да възстановят позициите си, около 10 часа преди обед турските части излизат извън укрепленията си и се насочват към днешните села Паскалево и Царевец, като нападат десния фланг на руските войски, командван от ген. Нилсон. Чувайки канонадата на започналия вече бой, колоната на ген. Манзей се връща обратно и при с. Победа атакува неприятелските позиции. Това решава изхода от битката и принуждава турците отново да отстъпят. През нощта, за да заблудят своя противник, турско-египетските войски наклаждат множество огньове, подпалват двете български църкви и изоставяйки тежко ранените си бойци и всички свои боеприпаси, напускат града.

На 27 януари 16-и Донски казашки полк с развети знамена първи влиза в Хаджиоглу Пазарджик /дн. Добрич/. С това по-голямата част от Добруджа е освободена, включително Генерал Тошево. През следващите дни са освободени Балчик – 31 януари, и Каварна – 8 февруари. В дневника на 16-ти Донски казашки полк четем: „Цялото население на града с радост посрещна руската войска… Ако градът не беше се предал доброволно, вероятно за нас би станал друг Плевен…”.

Година след Освобождението на Добрич от турско робство в града ни е издигнат Паметник на победата. Инициативата е на руския император. Тя предвижда, военното министерство да постави такива паметни знаци на всички места в България, където са станали най-кръвопролитните сражения. Автор на проекта е арх. Вокар, а монументите са издържани в стила на тогавашните руски военни паметници. До 1891 г. в България са издигнати общо 12 еднотипни паметника в градовете Добрич, Свищов, Никопол, Русе, Плевен и Пловдив.

Паметният знак в Добрич увековечава подвига на воините от Долнодунавския отряд на ген. Цимерман, който включва Московски, Бутирски, Тарутински и Тилски пехотни полкове, Кинбурски, Хусарски и Белоруски конни полкове, 15-ти, 16-ти, 17-ти и 18-ти казашки полкове, 17-ти и 18-ти артилерийски бригади, 4-ти, 11-ти, 16-ти и 17-ти Донски казашки конно-артилерийски батареи и рота от 5-ти сапьорски батальон.