Нашият празник
Отбелязахме 136-ата годишнина от Освобождението на България. Сутринта отидох при църквата „Свети Георги” и видях тържествената литургия. После бяха поднесени цветя и венци пред паметника на Васил Левски. Много добричлии – почетни граждани, ветерани от войната, различни хора.
nadmin
Най-радостното беше, че имаше доста ученици – и мои връстници, и малки деца. Мисля, че това е много по-въздействащо и от десет часа по история. Но – колко още млади добричлии си спяха след вечерните и нощни забавления и хич не се сещаха за националния празник.
Празничното шествие продължи към паметника на руските воини. Хората вървяха неорганизирано, но с цвете или знаме в ръка, разговаряха за деня, за себе си, просто разбираха къде и защо отиват. Интересното е, че начело вървяха пак мои връстници.
И аз съм малко объркана. От една страна много млади хора честваха и официално, и неофициално нашия празник. От друга страна ми се струва, че бяхме малко. Много, много още има да се желае от нас. Да, отдадохме почитта си към саможертвата на руски, румънски, финландски воини и българските опълченци, загинали за свободата ни. Но – един ден. И част от младостта на Добрич.
Патриотизмът не е резултат от нечия работа – той е в нас. Или далеч от нас...
Гергана Кателиева,
IХ а клас,
СОУ „П.Р.Славейков”
