Ето така се паркира в Добрич!

Кръстовището на улиците "Отец Паисий", "Райна Княгиня" и "Ген. Скобелев", днес, след 10.30 часа.

Ето идеалният начин да паркираш на кръстовището, че и на пешеходната пътека, само да е близо до просеката, дето някой абдал е почистил, за да можеш ти и евентуалният ти спътник да си слезете необезпокоявано и удобно! Пешеходецът - да се спасява! В крайна сметка делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се! В случая без да търся нарочна аналогия - човекът, който заобикаля колата трябва и да "преплува" огромната локва, която посреща всички по ул. "Райна княгиня", видно отчасти и от снимките. 

Ето как се справят със ситуацията пък храбрите пенсионери: две дами, приближавайки към зебрата установиха, че там стои непреодолимо препятствие. След кратко лутане едната се отказа да продължи по предначертания маршрут и пое по друг, а другата нагази до колене в натрупания от почистващите машини сняг... Слава, Богу, че не се нарани!

Остроумният местен фолклор вече измисли виц за ония, дето си пестят мигачите, че всеки в Добрич знае кой къде отива, затова не е необходимо да сигнализира, като завива. Само, че вместо този шамар на обществото да действа отрезвително на ония, които си мислят, че са на самотен остров, той им действа като наркотик - опияняват се от самодоволството как са прецакали ахмаците (т.е. всички останали членове на същото това общество). И всъщност анекдотите за българи са тъжни, като оня за казана в преизподнята...

Само преди два дни на забележката срещу подобен герой, че е абсурдно да паркира върху бус линията на спирката от градския транспорт, той избуботи нечленоразделно и подмина като малка гара. Срамът беше двоен, защото един сърбин също се възмути и дълго време недоумяваше как е възможно да се случва това! Виж ти, уж и той балканец, пък се възмущава...

Затова няма да мълчим. Приканваме и вас да не мълчите. Време е най-сетне сами да се измъкнем за косите от водата или пък както го казаха руските класици - няма значение откъде идва мъдростта.