Условия на труд

Това нормативно задължение на работодателя има широко съдържание и почива на идеята за забрана на дискриминация на работника или служителя, поради което намира проявление в цялата динамика на трудовото правоотношение. Работодателят е обвързан със задължението да осигури равенство за всички лица както при определяне условията за наемане на работа, така и при прекратяване на трудовите правоотношения в предприятието, както и по време на изпълнение на трудовите задължения, при определяне на работното време, режима на труд и почивка, платения годишен отпуск и при всички други съществени елементи от съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение. Относно всички тези аспекти при упражняване правото на труд, определени като условия на труд, работодателят трябва да осигури равно третиране на всички работници и служители, без оглед на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

Изискването за осигуряване еднакви условия на труд не бива да се смесва със задължението на работодателя за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Здравословните и безопасни условия на труд имат отношение към факторите на работната среда, свързани с безопасност и здраве при работа и съставляват част от мерките за осигуряване на равенство на  условията на труд.

Легалният израз  „еднакви условия на труд” подлежи на корективно тълкуване. Обективно невъзможно е да се постигнат еднакви условия на труд за всички работещи в едно предприятие. Всяка една трудова функция (длъжност) е различна, поради което работниците за отделните длъжности и професии престират различен труд при различни условия. След като самите трудови функции не могат да бъдат еднородни, респ. условията на труд не могат да бъдат еднакви. Ето защо коректно е разпоредбата на чл.13 от ЗЗДискр. да се зачита като установено задължение спрямо работодателя за равно третиране на всички работни и служители в предприятието по отношение на условията на труд, а не като задължение за  осигуряване еднакви условия на труд за всички.

Следните няколко примерни ситуации могат да илюстрират ситуациите, в които работодателят трябва да осигурява еднакви  условия на труд за работници и служители в различно и специфично положение:
 

Адаптиране по религиозни съображения
Когато това не би довело до прекомерни затруднения по организацията и осъществяването на производствения процес и в случаите, когато са възможни начини, които компенсират обективно възможните неблагоприятни последици за общия производствен резултат, работодателят осигурява условия на труд, свързани с работното време и почивните дни, съобразени с изискванията на изповядваната от работника или служителя религия или вяра.

Завръщане от отпуск по майчинство
Когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск.
 

Адаптиране на  условията на труд  според потребностите на хората с увреждания
Работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя (чл.16 от Закона за защита от дискриминация).
Нормативното изискване по чл.13 от ЗЗДискр. намира проявление по отношение на  работодателя както при договаряне съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение, така и при колективното договаряне с участието на синдикатите и най-вече при издаване на едностранни нареждания и разпореждания при упражняване на нормативната, управленската и дисциплинарна власт от страна на работодателя. Тези негови задължения кореспондират с правата на работниците и служителите за равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, дефинирани като основна цел на закона в чл.2 Закона за защита от дискриминация. На свой ред целта на закона се определя като осъзната социална потребност, отговоряща на обществения интерес.

Публикуването на настоящата статия има за цел привличане вниманието на широката общественост върху явлението дискриминация и повишаване на информираността по специфичните въпроси на равенството в работната среда.
 

Статията стана възможна  благодарение на помощта на Фондация  „Работилница за граждански инициативи” по фонд „Толерантност” с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Статията е подготвена от  Сдружение „Кубера”  в изпълнение на проект „Онлайн център за независима помощ на жертви на дискриминация”.