Тормоз на работното място
Тормозът може да се проявява в различни форми и най-често в контекста на достъпа до пазара на труда и заетостта.
uzunov
0
Лицето, обект на тормоз, не винаги се оплаква. Това не е непременно, защото такива прояви са обикновени, а защото лицето, тяхна жертва, би могло да се чувства несигурно да говори открито за тях или да е притеснено или заплашено, за да се оплаче. В случаите, когато засегнатото лице го понася, за да не бъдат нарушени други негови по-значими интереси, а именно заплаха от загубване на работата или на трудово възнаграждение, заплаха от негативна реакция на работната и колегиалната среда или др., тормозът обективно се приравнява на псичихическата принуда. По тази причина създаването на некомфортна работна среда от вида на описаните в закона (враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда) е форма на засягане на достойнството на всяко лице, което работи в нея и което я намира за несъвместима с представата си за удобна за него служебна (трудова) обстановка.
В разпоредбата на §1, т.1 от ДР на Закона за защита от дискриминация е дадено легално определение за тормоз като проявна форма на дискриминация: "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Този юридически подход на дефиниране на тормоза отразява основно факта, че самият тормоз представлява правонарушение поради формата, под която се реализира (словесно, несловесно или физическо насилие) и потенциалното въздействие, което може да окаже (накърняване на човешкото достойнство).
Забраната за тормоз, като самостоятелна форма на неравноправно третиране (дискриминация), по закон е абсолютна. (чл.5, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.).
За да е налице тормоз по смисъла на ЗЗДискр. като нежеланото поведение, то следва да е осъществявано с оглед защитените признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, обществено положение, или лично (здравословно) положение, увреждане (увреждане на здравето), възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или поради всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Тормозът се проявява, когато наетото лице се почувства притеснено, насилено или унижено именно поради това, че притежава някои от посочените по-горе признаци, защитени от закона.
Публикуването на настоящата статия има за цел привличане вниманието на широката общественост върху явлението дискриминация и повишаване на информираността по специфичните въпроси на равенството в работната среда.
Статията стана възможна благодарение на помощта на Фондация „Работилница за граждански инициативи” по фонд „Толерантност” с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Статията е подготвена от Сдружение „Кубера” в изпълнение на проект „Онлайн център за независима помощ на жертви на дискриминация”. Осигуряване на информация и публичност по проекта се осъществява с медийното партньорство на „Идеа вижън” ООД чрез неговите регионални електронни издания.
В разпоредбата на §1, т.1 от ДР на Закона за защита от дискриминация е дадено легално определение за тормоз като проявна форма на дискриминация: "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Този юридически подход на дефиниране на тормоза отразява основно факта, че самият тормоз представлява правонарушение поради формата, под която се реализира (словесно, несловесно или физическо насилие) и потенциалното въздействие, което може да окаже (накърняване на човешкото достойнство).
Забраната за тормоз, като самостоятелна форма на неравноправно третиране (дискриминация), по закон е абсолютна. (чл.5, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.).
За да е налице тормоз по смисъла на ЗЗДискр. като нежеланото поведение, то следва да е осъществявано с оглед защитените признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, обществено положение, или лично (здравословно) положение, увреждане (увреждане на здравето), възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или поради всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Тормозът се проявява, когато наетото лице се почувства притеснено, насилено или унижено именно поради това, че притежава някои от посочените по-горе признаци, защитени от закона.
Публикуването на настоящата статия има за цел привличане вниманието на широката общественост върху явлението дискриминация и повишаване на информираността по специфичните въпроси на равенството в работната среда.
Статията стана възможна благодарение на помощта на Фондация „Работилница за граждански инициативи” по фонд „Толерантност” с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Статията е подготвена от Сдружение „Кубера” в изпълнение на проект „Онлайн център за независима помощ на жертви на дискриминация”. Осигуряване на информация и публичност по проекта се осъществява с медийното партньорство на „Идеа вижън” ООД чрез неговите регионални електронни издания.
