Сексуален тормоз на работното място
За да се прецени дали е налице сексуален тормоз трябва да се изходи от конкретните обстоятелства по случая и дадените от закона определения.
uzunov
0
Законът за защита от дискриминация дава легална дефиниция на понятието сексуален тормоз: §1,т.2 от ДР на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.): "Сексуален тормоз" е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда и в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.
Съгласно изричната разпоредба на чл.5 от ЗЗДискр. сексуалният тормоз като особено вредоносно действие, което противоречи на принципа за равно третиране на мъжете и жените, е самостоятелна форма на пряка полова дискриминация. Като проявна форма на дискриминация по силата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. сексуалният тормоз съставлява забранено от закона поведение.
За да дефинираме това вредоносно поведение, на първо място, сексуалният тормоз се изразява в поведение, което има сексуален характер. Методът на изразяването му е без значение. То се осъществява по повод или във връзка с половата идентчиност на засегнатото лице.
Това поведение се осъществява в служебен контекст, в обстановка, която е обусловена от трудовата функция и служебна (йерархическа) зависимост между лицата. Това са отношенията, в които съответните лица са встъпили по повод наемането на работа за осъществяване на трудова професионална дейност срещу възнаграждение. С други думи, отношенията им не са били мотивирани от сексуално общуване след спонтанен избор в личния ви живот.
Нерядко при проявен секусален тормоз в служебен контекст (на работното място) лицето, което осъществява такова посегателство има властта едностранно да повлияе на аспекти от трудовото положение на засегнатото лице. В такива случаи при опит да се отхвърли неговото поведение като нежелано се стига до конфронтация и до риск потърпевшия да загуби работата си.
Такава работна среда създава за засегнатото лице тревожност и напрежение поради сексуално поведение, което му е неприятно в качеството му на лице с определен пол, така също създава заплаха от загубване на работата. Такова поведение е от естество да създава принизяваща среда чрез внушаване на усещане за малоценност и неравноправие с представителите на другия пол, което би засегнало и самооценката на съответното лице, което да се чувства обидено и унизено.
По тази причина създаването на некомфортна работна среда от вида на описаните в закона (смущаваща, заплашителна, враждебна, принизяваща, унизителна или обидна) е форма на засягане на достойнството на всяко лице, което работи в нея и което я намира за несъвместима с представата си за удобна за него служебна обстановка.
За да бъде сексуален тормоз поведението на дееца трябва да бъде субективно насочено или обективно да е от естество да предизвика преживявания на накърнено достойнство у засегнатия поради неговия пол. Достойнството следва да се разбира като лично възприятие на лицето за собствената му значимост, свързано със самооценката му и убеждението, че заслужава уважение поради качествата, които притежава, включително поради половата си идентичност.
Всеки индивид е овластен сам и окончателно да определя границата между приемливото и оскърбителното за него. За това преценката за нежеланост се прави свободно от всяко засегнато лице, с правото само да определя собственото си равнище на приемане. В този контекст секуалния тормоз включва думи, действия и всяко друго поведение, което е нежелано.
Нежеланите сексуални намеци, искания за сексуални възползвания, натрапчиви искания за среща, разговори от сексуално естество или подобни истории и шеги, сексуални бележки относно нечие облекло, тяло или лични отношения, както и всеки друг израз на вербално или физическо държание от сексуално естество, предпоставя сексуален тормоз, когато това поведение безпричинно се отразява на качеството на работа на съответното лице, или създава притесняваща, враждебна или обидна работна среда.
Крайна проява на сексуален тормоз е уволнение на наетото лице, когато последното откаже да се подчини на тормоза. Този тип сексуален тормоз се изразява и като възпрепятстване възможността за възползване от повишение, получаване на добра атестатия или препоръка, както и да бъде обект на неблагоприятни последици – демотивация, невъзможност за професионално израстване, получаване на лоша атестация или отказ от стипендия или стаж.
Публикуването на настоящата статия има за цел привличане вниманието на широката общественост върху явлението дискриминация и повишаване на информираността по специфичните въпроси на равенството в работната среда.
Статията стана възможна благодарение на помощта на Фондация „Работилница за граждански инициативи” по фонд „Толерантност” с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Статията е подготвена от Сдружение „Кубера” в изпълнение на проект „Онлайн център за независима помощ на жертви на дискриминация”. Осигуряване на информация и публичност по проекта се осъществява с медийното партньорство на „Идеа вижън” ООД.
Съгласно изричната разпоредба на чл.5 от ЗЗДискр. сексуалният тормоз като особено вредоносно действие, което противоречи на принципа за равно третиране на мъжете и жените, е самостоятелна форма на пряка полова дискриминация. Като проявна форма на дискриминация по силата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. сексуалният тормоз съставлява забранено от закона поведение.
За да дефинираме това вредоносно поведение, на първо място, сексуалният тормоз се изразява в поведение, което има сексуален характер. Методът на изразяването му е без значение. То се осъществява по повод или във връзка с половата идентчиност на засегнатото лице.
Това поведение се осъществява в служебен контекст, в обстановка, която е обусловена от трудовата функция и служебна (йерархическа) зависимост между лицата. Това са отношенията, в които съответните лица са встъпили по повод наемането на работа за осъществяване на трудова професионална дейност срещу възнаграждение. С други думи, отношенията им не са били мотивирани от сексуално общуване след спонтанен избор в личния ви живот.
Нерядко при проявен секусален тормоз в служебен контекст (на работното място) лицето, което осъществява такова посегателство има властта едностранно да повлияе на аспекти от трудовото положение на засегнатото лице. В такива случаи при опит да се отхвърли неговото поведение като нежелано се стига до конфронтация и до риск потърпевшия да загуби работата си.
Такава работна среда създава за засегнатото лице тревожност и напрежение поради сексуално поведение, което му е неприятно в качеството му на лице с определен пол, така също създава заплаха от загубване на работата. Такова поведение е от естество да създава принизяваща среда чрез внушаване на усещане за малоценност и неравноправие с представителите на другия пол, което би засегнало и самооценката на съответното лице, което да се чувства обидено и унизено.
По тази причина създаването на некомфортна работна среда от вида на описаните в закона (смущаваща, заплашителна, враждебна, принизяваща, унизителна или обидна) е форма на засягане на достойнството на всяко лице, което работи в нея и което я намира за несъвместима с представата си за удобна за него служебна обстановка.
За да бъде сексуален тормоз поведението на дееца трябва да бъде субективно насочено или обективно да е от естество да предизвика преживявания на накърнено достойнство у засегнатия поради неговия пол. Достойнството следва да се разбира като лично възприятие на лицето за собствената му значимост, свързано със самооценката му и убеждението, че заслужава уважение поради качествата, които притежава, включително поради половата си идентичност.
Всеки индивид е овластен сам и окончателно да определя границата между приемливото и оскърбителното за него. За това преценката за нежеланост се прави свободно от всяко засегнато лице, с правото само да определя собственото си равнище на приемане. В този контекст секуалния тормоз включва думи, действия и всяко друго поведение, което е нежелано.
Нежеланите сексуални намеци, искания за сексуални възползвания, натрапчиви искания за среща, разговори от сексуално естество или подобни истории и шеги, сексуални бележки относно нечие облекло, тяло или лични отношения, както и всеки друг израз на вербално или физическо държание от сексуално естество, предпоставя сексуален тормоз, когато това поведение безпричинно се отразява на качеството на работа на съответното лице, или създава притесняваща, враждебна или обидна работна среда.
Крайна проява на сексуален тормоз е уволнение на наетото лице, когато последното откаже да се подчини на тормоза. Този тип сексуален тормоз се изразява и като възпрепятстване възможността за възползване от повишение, получаване на добра атестатия или препоръка, както и да бъде обект на неблагоприятни последици – демотивация, невъзможност за професионално израстване, получаване на лоша атестация или отказ от стипендия или стаж.
Публикуването на настоящата статия има за цел привличане вниманието на широката общественост върху явлението дискриминация и повишаване на информираността по специфичните въпроси на равенството в работната среда.
Статията стана възможна благодарение на помощта на Фондация „Работилница за граждански инициативи” по фонд „Толерантност” с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Статията е подготвена от Сдружение „Кубера” в изпълнение на проект „Онлайн център за независима помощ на жертви на дискриминация”. Осигуряване на информация и публичност по проекта се осъществява с медийното партньорство на „Идеа вижън” ООД.
