Спомените ми от Добрич - кафето на Фонтана и шкембето до акумулаторния

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели.

Казвам се Христофор Гутсузян, приятелите ми ме знаят като Таки, на 41 години съм, женен, с едно дете, от 2001 година не живея в България, а съм за постоянно в Канада. Работя като програмист на индустриални роботи. Хобито ми са компютърните игри.  

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво ви мотивира да направите тази крачка?

Липсата на алтернатива в България.

3. Какво най-силно ви впечатли през първия ви ден в града, в който заживяхте?

Чистотата, улиците без дупки, липсата на бездомни кучета, мога да изброя още много неща.

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?

Не е лесно, но се свиква.

5. Какво не знаят българите за Канада?

Канада е мултинационално общество и се разбираме добре всички.

6. Какво научиха местните от вас за България и Добрич?

Че сме хубави хора.

7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?

Разбира се, тук в Торонто има българска църква "Свети Димитър", където всяка събота и неделя се виждаме и си споделяме.

8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)?

Аз си обичам Баба Марта, а за другите празници съм се адаптирал към канадските.

9. Кой е най-яркият ви спомен, свързан с Добрич?

Кафето на Фонтана ми липсва ужасно, шкембе чорбата до акумулаторния завод, баничките с боза и приятелите ми, разбира се.

10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според вас след вашето заминаване?

Не знам, не съм се прибирал, но след като младите хора работят в чужбина, сами си направете заключение.

11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?

Никога!