Работи за клиента така, както работиш за себе си

Георги Пенчев е самоук дърворезбар, бивш военен. На военното летище в Добрич е назначен като художник. В свободното си време работи върху дървото и върху себе си. Самоусъвършенства се като черпи вдъхновение от старите майстори по манастири и черкви.

В началото изработва дребни сувенири, които пласира на туристите в Албена. По-късно купува струг и превръща хобито си в бизнес. Постепенно започва да изработва мебели – шкафчета, маси… В началото работи в собствения си гараж, по-късно наема работилница и чирак. Получава и първата си поръчка за чужбина – струговани дървени тела за лампиони. След няколко години се премества в по-голямо помещение. Наема още хора и персоналът вече е от 12 души.

Преди около 14 години, се запознава с украинец, който предлага да разширят дейността на фирмата и наемат хале в старата бирена фабрика и в стопанския двор на Балкантурист в индустриалната зона на Добрич. Следват ремонти и оборудване на помещенията. В началото нещата потръгват, но за кратко. Украинецът не се справя с износа и Георги Минчев разваля съдружието си с него.

От 12 години фирмата се помещава в бивш зърнен склад на Жакард, който е променен до неузнаваемост. Сключват договор за покупка на изплащане. Банките тогава не са склонни да дават кредити, но пък има работа. За известно време мебелистите се трудят в работилницата, взета под наем, а в свободното си време ремонтират новите помещения. Закупуват нови машини, нанасят се и се хващат здраво за работа.

Кризата през 1996 – 97 година е един от трудните моменти, които преодолява семейната фирма. Но са категорични, че тази, която преодоляваме сега е най-тежка. Тази година дори отбелязват растеж. Разчитат основно на крайните потребители. След бума в строителството и последвалата криза в сектора, големи клиенти почти няма.

Залагат на индивидуалната работа с тях и на качествените материали. За всяка поръчка Момчил, който следва архитектура във Варна, разработва 3D-проект. Съгласува се с клиента и едва тогава се сключва договор за изработка. Крайният резултат е едно към едно спрямо проекта.

Междуфирмената задлъжнялост, която спъва други предприемачи, във фирма МоМо не е ярко изразена, защото разчитат основно на физически лица като клиенти. Доставчиците им са коректни.    

За да задържат клиентите си и да спечелят нови, се стремят да поддържат богата гама от материали и елементи. Залагат и на собствени иновации. „Материалите, които предлагаме са основно чужди, някои са произведени у нас, но от немски и австрийски фирми. Има и български качествени материали с конкурентни цени. В крайна сметка, всичко зависи от клиента.”, споделя Добромира.

Шестима души работят във фирмата в момента. При големи поръчки се наемат още, но трудно се намират квалифицирани кадри. Вероятно за това и към момента в сектора няма текучество.

Средства за реинвестиции се заделят трудно на този етап – особено миналата  година, която е била пределна за оцеляването на бизнеса. Финансовата и икономическа криза свиват капацитета на работа с около 30%. „Но сега наистина има светлина в тунела”, споделя Добромира, за разлика от м.г., когато приходите са отивали само за данъци и заплати. 

Добромира завършва маркетинг и от около година е изцяло посветена на семейния бизнес. Включва се и в дизайна на мебелите. Най-много са поръчките за кухни и всички са идентични, т.е. мебели по индивидуален проект. Съвременното строителство позволява  уникални интериорни решения и импровизации. Това е и упованието на моите събеседници, че клиентите няма да купуват типови мебели от магазина, а ще създават индивидуален домашния уют. Момчил доусъвършенства дизайна, чрез съвременните компютърни технологии.

Към днешна дата дървото, като материал в мебелната промишленост е изместено от  т.нар. ПДЧ – плоскости от дървесни частици или МДФ – плоча от дървесни влакна със средна плътност. Превес имат мебелите от ПДЧ, като определящо за този избор са покупателните възможности на клиента.

По-платежоспособните си позволяват и мебели от дърво. Цената при тях се определя не само от стойността на естествения материал, но и от времето, за което се изработва. Производителността на труда е по-висока при плоскостите – една кухня се изработва за около седмица. Ако е от дърво отнема поне месец. „Времето изяжда заплатата и оскъпява допълнително продукцията”, споделя Георги. По принцип могат да изработят всичко от дърво.

Клиентът оценява крайния резултат, затова екипът на фирмата взема всяка поръчка присърце. Изработват всяка мебел така, както биха я направили за себе си. Понякога е трудно да разбереш какво иска клиентът или пък не е сигурен какво точно иска. Опитът и уменията им подсказват как да го предразположат и провокират да изгради и сподели представата си, върху която работят съвместно до осъществяването й.

Българите не са от най-лесните клиенти и със задълбочаване на кризата стават все по-капризни, за разлика от англичаните и руснаците, които живеят у нас. Конкуренцията относно ценообразуването става все по-жестока, особено заради нелегалните производители. Нелоялната конкуренция е била основен фактор за напрежението на пазара миналата година.

Съществуват много производители в сивия сектор, затова клиентът става все по-недоверчив. „По време на кризата оцеляхме благодарение на доволните клиенти, на тези, чието доверие сме спечелили с годините”, казва още Добромира. Едва 20 на сто от клиентите м.г. са били нови.

Фамилията обаче гледа с оптимизъм в бъдещето, за което им подсказва и раздвижването на пазара тази година.