Заминахме за Канада за да живеят децата ни един по-спокоен живот

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели.

Казвам се Павлета Брайкова, на 30 години, омъжена, с две деца. От юни 2011 г. съм в Монреал, Канада. По професия съм учител и журналист.

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво ви мотивира да направите тази крачка?

Решението да живея днес в чужбина първоначално го взе моят съпруг, мотивиран от свой приятел, който му разказа как живее със семейството си тук в Монреал. Решихме да опитаме и ние с идеята децата ни да живеят един по-спокоен живот.

3. Какво най-силно ви впечатли през първия ви ден в Монреал?

Първото нещо, което ме впечтли е спокойствието по улиците, невероятната дисциплина по пътищата,  множеството паркове, изградени за децата и др.

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?
Що се отнася до адаптацията ни към новата среда - ние все още се адаптираме. Тук има различни порядки, различен е езикът ,на който се общува, има различни нации, вяри и т.н. Винаги ще има нещо ново и различно за нас.

Компромиси с работата се правят от много българи, тъй като нашите дипломи като цяло тук не се признават и почти всеки трябва да учи нещо допълнително,за да си приравни дипломата и да работи по специалността си.А това става в времето и като начало се залавяш за първата ти предложена работа,независимо в каква сфера е.

5. Какво не знаят българите за Канада?
Какво не знаят българите за Канада - сигурно много неща, но който живее тук постепенно се запознава с държавата - в културен, социален, икономиески, политически и т.н. аспект - животът го изисква.

6. Какво научиха местните от вас за България и Добрич?
Какво научиха другите от нас - казвам другите, защото местните тук посрещат всеки ден не малък брой емигранти от всички точки на света. Това, което научават първо от нас е къде е България - знаят за Сърбия, за Румъния и от нас разбират, че сме съседи с тия страни. От там нататък всичко им е непознато за България, но не на майтап голяма част свързват България с името Стоичков и дотам.

7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?
Моето семейство лично контактува предимно с българи. На този етап от престоя ми в Монреал убедена казвам, че като сънародници се подкрепяме и си помагаме в нужда.

8. Как отбелязвате типичните български празници?
Съвсем наскоро българската общност отбеляза Трифон Зарезан в българската църква "Св.Иван Рилски", преди това децата посрещнаха там дядо Коледа, сега предстоят мартенските празници и др.

9. Кой е най-яркият ви спомен, свързан с Добрич?
Не мога да определя кой е най-яркият ми спомен, свързан с Добрич. Добрич си остава моят роден град и си пазя добрите спомени от него и за него.

10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според вас след вашето заминаване?
Все още не сме се прибирали в България. Възнамеряваме това да стане лятото.

11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?

Да!

Монреал, Канада 

Българската общност в българската църква в Монреал