Да престанем да говорим, а да се хванем да работим

Да престанем да говорим, а да се хванем да работим
Стефан Щърбанов идва в Добрич през 1971 г. за около година. Фабрика „Свобода” по това време е кооперативно предприятие с много браншове, включително производство на платнища за зърноплощадки, обувки, чанти, ремонт и всички ателиета за услуги в окръга са в неговата структура. През 1972 г. комбинатът успешно развива обработката на агнешки кожи и производството на облекла от тях. Това впечатлява ръководството и „Свобода” преминава към тогавашното Държавно стопанско обединение (ДСО) „Пирин” на 1 януари 1973 г. Постепенно се специализира само в обработка на кожи – агнешки и дивечови частично, и производство на облекла. През същата година Щърбанов е назначен за директор, та до днес.

Най-важните етапи от производството са развитието на изнесени цехове по селата и изграждане на нова площадка на предприятието – майка. Дейността са развива с бързи темпове, осъществява се износ в много държави, като най-голям дял имат бившите съветски републики, работят и за армията. Като цяло програмата, която изпълняват е мащабна. След 1990 г. започват промените, но въпреки всичко, големите партньори, особено тези от Япония, запазват начина си на работа с фабриката противно на всеобщото мнение, че в България не се работи качествено.

 

През 1989 г. са поканени на изложение в Съншайн сити център в Токио, най-високата сграда по това време в Азия, в навечерието на 10-ти ноември. Българските фирми като цяло предизвикват изключителен интерес. Представени са браншове от хранително-вкусовата промишленост, текстил, минерали и български софтуер. Българите са ухажвани от медиите и правителството, изявено е желание за закупуване на лиценз освен за производство на кисело мляко и на бяло саламурено сирене.

 

Изложението е ключово за решението японците да инвестират в кожухарското предприятие и това е първото им вложение у нас. Всъщност те познават родното производство още от 1977 г. Добрички кожени изделия се предлагат на японския пазар оттогава. Още две български предприятия – от София и Пловдив имат сериозни договори с азиатците. На 12 декември 1997 г., с решение на Добрички окръжен съд, фабриката се преобразува в акционерно дружество "Свобода", приватизирано от японската „Новак корпорейшън“.

Със  Стефан Щърбанов разговаряме по няколко опорни теми.

 

Част от изделията на "Свобода" АДЧаст от изделията на "Свобода" АД

 

Диагноза на местната икономика - В момента и кожарската, и кожухарската, и всякаква промишленост е сведена почти до нула. Проблемът е комплексен: първо ние загубихме пазари, по точно: подарихме пазари! Второ: унищожено беше поголовието овце от една от най-добрите породи  за тази промишленост, защото в Япония емблемата на нашия партньор е българско агне. Агнета има колкото искате в Австралия, Нова Зеландия, Уругвай, в Близкия Изток, но качеството е различно. Разсипването на животновъдството е основна грешка. Дори малкото суровини, които успявам да привлека, пак отиват навън. Парите, които ние изкарваме тук с огромни усилия, отиват в чужбина, т.е. няма реинвестиция – как да се развие, кой да се развие, откъде!?

 

Грешките с днешна дата - Много дълго продължава тоя процес на преструктуриране – смяна на модели, форми на управление… Винаги е много по-добре да вземеш нещо за Х-пари, да го внесеш в България, да му сложиш У-надценка и да получиш Z-печалба, без да те интересува какво си купил. Това също спира развитието на бизнеса, продължава събеседникът ми с уговорката, че не обича вносната дума и предпочита българската „работа”.

 

 Фирмен магазин "Свобода"Фирмен магазин "Свобода"

 

- Непрекъснато се съобщава за внесени отровни стоки – играчки, обувки… кой ги е внесъл? Навремето към Комитета по качеството и стандартизацията съществуваше лаборатория, която следеше всяко изделие, което излиза и което влиза в България. Анализът включваше твърде сурови изпитания. Напр. вносната обувка минава през машини, имитиращи човешко ходене и отдолу се подменя настилката, за да се прецени устойчивостта й, след това се потапя във вода, при минусови температури се тества и чак тогава се допуска до пазара.

 

Съответно при стоките за износ също се прави химически анализ, гарантираме, че не употребяваме вещества, които са вредни за хората и изискваме от доставчиците на суровини същото. Сега има европейски директиви, голяма част от които никой не ги знае и не иска да ги знае. Отиваш в Китай, товариш един контейнер с боклуци, докарваш ги… Аз не казвам, че всичко от Китай е боклук, но 80 на сто е такова.

 

Въпрос на контрол е вносът на качествена продукция. Кожите са акцизни стоки. Всяка стока се оскъпява още на границата с около 70%, заедно с митото.  Т.е., ако искам да пробия на руския пазар, не мога да се конкурирам с турските фирми, например, защото руските туристи влизат без визи в южната ни съседка и получават релевантно отношение. Целият свят е икономика и пари, защото старият латински принцип е „ което не се купува с пари, се купува с много пари” и това действа.

 

Действителността - В момента се мъчим да правим дребни неща, които са по-достъпни за българския пазар, а за износ се работи периодично, като се получи поръчка. Но всички са в криза в момента, включително и европейския пазар. Напоследък работим за Австрия Швейцария и Германия. Не страдаме от липса на клиенти, страдаме от липса на материали – истински кожи и се мъчим да се снабдяваме от работещите месокомбинати, от населението колкото може да се купи.

 

Проблемът с кадрите - Имахме специална паралелка в техникума по шивашка промишленост, имахме и стипендианти. Сега няма кадри – не може да има бизнес без това. Инженерното образование, техническото образование е обезценено до нула, за разлика от някои други.

 

Рецепта за успех - Да престанем да говорим, а да се хванем да работим и като се каже, че ще подкрепяме малък и среден бизнес, да го подкрепяме наистина. Това е рецептата.

 

Почетна грамотаПочетна грамота

Споделете в социалните мрежи:

Google+