Ако останем само с това, за което сме благодарни, с какво всъщност ще останем

Ако останем само с това, за което сме благодарни, с какво всъщност ще останем
"Ако останем само с това, за което сме благодарни, с какво всъщност ще останем" е новата статия в рубриката „Гласът на младежта“.

Толкова често сме вглъбени в това, което ни липсва. В задълбочените мисли за ненужното, забравяме наистина ценното. Водим един забързан начин на живот, в който често пропускаме да благодарим за наистина важното. Мислим как искаме да караме скъпа кола, да носим маркови дрехи и да вечеряме в елитни ресторанти. А досещаме ли се какво богатство е да вървим из снега, след което да ни замръзнат краката. Да се приберем на топло у дома, да хапнем препечени филийки с масло и да пием горещ чай. Благодарни ли сме за това, което наистина притежаваме или мислим само за това, което ни липсва? Топла компания, топла прегръдка и топли очи – безценно. Колко често казваме думичката Благодаря за наистина важните неща в живота? Здраве, обич, семейство – безценно. 


Водим един забързан начин на живот, в който често пропускаме да благодарим за наистина важното. Често забравяме да се обадим на баба. Баба, която всеки ден си мисли за нас. Баба, която с нетърпение чака да я посетим. Да опържи питки със сирене или да направи вкусна баница. Баба – човек, който вече се е научил да оценява наистина важното. Здраве, обич, семейство – безценно.


За сметка на това не пропускаме да се оплачем от държавата, времето, дупките по пътищата и още куп други неща. Духа вятър и е студено. Всичко е толкова ужасно. Забравяме да се замислим какво богатство е да усетиш вятъра, студа, да усетиш зимата. Заети сме да се ядосваме за незначителното. Да мислим за хората, които ни дразнят. Не се сещаме, че и те могат да ни бъдат полезни. Все пак не е нужно да харесваш някого, за да научиш нещо от него. 


Ядосваме се на мама, която често ни пита дали сме облечени добре. Отговорът от наша страна е да престане да досажда. Забравяме какво богатство е да имаш майка. Майка, която ще мисли за теб на колкото и години да си. 


Все си мислим, че ако сме богати ще бъдем щастливи. Не искам да кажа, че не трябва да се целим към успеха. Нека сме успели и благодарни едновременно. Да мислим повече за това, което имаме, отколкото за това, което ни липсва. Да сме щастливи с малкото, за да може да получим повече. 


Ако днес останем само с това, за което сме истински благодарни, с какво всъщност ще останем? Ако не сме щастливи сега ще бъдем ли, ако получим всичко, което ни липсва. Отговорът е не. Няма да бъдем по-щастливи, няма да се чувстваме по-добре, докато не се научим да бъдем благодарни.


Радвайте се на това, което имате, защото то е мечта за други, които никога не са го притежавали! 

Споделете в социалните мрежи:

Google+