Градски парк „Свети Георги” – оазис в забързаното ежедневие

Любимото място на гражданите и гости на Добрич, в което си почиват и се наслаждават на красивата природа, а именно градската градина е вторият най-стар парк в България.

Градски парк „Свети Георги” – оазис в забързаното ежедневие



В далечната 1867 г. Белидието или градския общински съвет на 14 000 - ия град Хаджиоглу Пазарджик (днешен Добрич) избира мястото  в махалата  „Карабоклука” , засажда първите дървета и прокарва алеи, поставено е началото на днешния парк „Свети Георги”.

От плановите архиви на града от 1890 г. се вижда градоустройствената ситуация и плановата композиция на градската градина от това време. Отреденият парцел е с площ от 15 дка. Приложена е смесена пейзажно-геометрична паркова композиция.


Паркът разполага с главни алеи с ширина от 3 до 5 м., които се събират в едно вътрешно парково пространство с увеселителен павилион. Периферното на парцела е прокарана една обходна алея за разходки. 

От архивни материали се вижда, че декоративната растителност е композирана в приетия тогава стил – двустранно наредени дървета, около алеята. В тревните полета са разположени цветни окръжности с характерните за тогава цветя.


Градската градина е изоставена и неподдържана по време на руско-турската война, но след Освобождението  тя става първа грижа на Добричкото градско общинско управление. Решено е, когато градината бъде достатъчно добре украсена, да се обяви на публичен търг и отдаде на предприемач, който да я поддържа. Това става по настояване на кмета Желез Попов, който заема този пост до 1888г. Пак по негово искане общинското управление решава градската градина да бъде оградена, за да се предпази от влизащия в нея добитък. Входният й портал се е заключвал, а когато са били организирани градински увеселения от аристократичен  характер, се е заплащала входна такса.  

През  1882 година  Добрич вече има градски парк с 15 –годишна история, едва тогава кметът  на София Иван Хаджиенов започва кампания за създаване на Борисовата градина.  


По-забележителен  период от развитието на градската градина е във „Видиния период”. И до днес се носят разкази за  ентусиазма и упоритостта на легендарната  Вида Димитрова – председател на Градския народен съвет на Толбухин от 1956 ди 1962 година.  През годините паркът се обогатява с различни съоръжения. През 1955 година е изграден градския стадион, а през 1956 година започва изграждането на езерото, скалните градини и пещера. През 1959 са построени спортен комплекс „Младост” и ресторант „Спортна среща, а през 1960 година – летния театър. От 1999 година старата градина на градския парк е обявена за паметник на културата и градинско парковото изкуство.  

И днес градски парк „Свети Георги” не спира да се развива , изградени са фитнес уреди за възрастни, много спортни и детски площадки. По проект „Добрич - жива шевица от таланти" на мястото на преместената и реконструирана детска площадка „Дървен град”, на която са играли поколения деца, е създаден розариум. Там можете да усетите уханието на над 39 сорта рози. В близост до езерото е изграден уникален за страната скейт парк с цялостен комплекс от съоръжения.