Местенце в центъра на Добрич пази автентичния дух на добруджанския дом отпреди век

Местенце в центъра на Добрич пази автентичния дух на добруджанския дом отпреди век
Етнографската къща в Добрич е един от най-добре запазените архитектурни паметници от епохата на Българското Възраждане. Собственик е бил Димитър Друмев – богат търговец, преселен от Преслав. Къщата е строена през 1860г. от неизвестен майстор балканджия. Тя се отличава от традиционната добруджанска къща в архитектурен и функционален план. През 1970г. нейната реставрация е завършена. Открита е експозиция на добруджанския бит от края на ХІХ и началото на ХХ век.

Развитието на занаятите и търговията през епохата на Възраждането води до промяна в архитектурния облик на град Добрич и икономическото състояние на населението. Притежаването на голям и богато обзаведен дом е въпрос на престиж и висок социален статус. 



Експозицията показва как, макар и да запазва някои от белезите на традиционното жилище, градската къща от началото на ХХ век има вече нова организация на вътрешното пространство.



Интериорът постепенно придобива характерния за епохата европейски стил, който съжителства с традиционния бит – ниски миндери и виенски мебели, вълнени сукмани и чохени контошчета с рокли от тафта и коприна. Появяват се търговски кантори, домашни работилници и салони за гости. 



Показаните облекла, тъкани и предмети на бита представят културата на българина, регионалната специфика на Добруджа на границата на две епохи.



В помещението „маза“ на къщата има оригинални съдове за приготвяне на зимнината. Съхранените вили, дикани, дребен селскостопански инвентар са свързани със земеделския бит на българина. 



В помещението „къщи“ животът се е съсредоточавал около огнището, до което са подредени бакъри, лопати за хляб и софра. Срещу огнището е водникът, на който се окачват съдовете за вода. Меката топлина на газеничето придава уют и топлина на стаята.



В стаята за гости на богат търговец архитектурната композиция е в духа на възрожденските градски соби. Дървен долап обхваща стената, а вътре са надиплени халища, губери, черги. В центъра се намира оригинален мангал, с който са се отоплявли през зимата. Подът е постлан с голям котленски килим. Огледала, сребърни свещници, красив стенен часовник придават особена тържественост на стаята.


 


Гостната е свързана с второто помещение с огнище. Медните съдове са подредени по полиците. В килера различни обредни хлябове показват почитта на българина към хляба.



Миналата година в автентичната атмосфера от Възрожденската епоха беше пресъздаден един от най-емоционалните и емблематични за семейния цикъл празници – прощъпулник. Майката търкулва омесена от нея пита по платно, което отвежда детето до предметите, които ще предскажат бъдещата му професия.




 


 

Споделете в социалните мрежи:

Google+