Човек не е създаден, за да разбира живота, а да го живее

"Човек не е създаден, за да разбира живота, а да го живее" е новата статия на Златина Стефанова в рубриката й "Гласът на младежта". Авторката е на 22 години, от Добрич, студентка в ИУ - Варна.

Човек не е създаден, за да разбира живота, а да го живее

Няколко човека се събрали и решили да отидат при живота. Искали да попитат различни неща, които да им помогнат да живеят правилно занапред. Животът бил гостоприемен. Приел ги и нямал проблем да отговори на каквото и да било. Хората точно и ясно формулирали три въпроса, които ги интересуват, за да не губят времето на живота. Носила се легенда, че ако животът се ядоса, става много строг. Не обичал да губи времето си, защото често чувал хората да казват - животът е твърде кратък. Тези думи го плашили. 



Животът взел списъка с въпросите. Прочел ги, усмихнал се, а след това започнал да отговаря. 

Мили хора, ще чета въпроса, а след това отговора – казал той.

Първият въпрос бил - как да бъдем щастливи и удовлетворени от съществуването си? Всеки, който посади по едно дърво, ще постигне щастие и удовлетворение – отговорил животът.

Вторият въпрос бил - какъв е смисълът на живота? Всеки, който посади по едно дърво, ще разгадае великата мистерия – казал той.

Последното запитване било - как да станем по-успешни в личен и професионален план? Всеки, който посади по едно дърво, ще постигне желания успех.

Присъстващите се спогледали странно. Не разбрали защо отговорите са едни и същи. След това заминали, за да не губят времето на живота. Нали ви споменах – често чувал хората да казват, че животът е кратък и това го плаши.

На другия ден хората, които били на срещата с живота, послушали ценните му съвети. Всеки посадил по едно дърво. Един ябълка, друг праскова, трети слива. Единственото условие било дървото да дава някакъв плод.

Минали години. Растенията започнали да даряват с плодове хората. Те обаче не виждали никаква промяна в начина, по който живеят. Всичко било, както преди. Озадачени, те отишли отново при живота. Разказали, че всички изпълнили заръката му. Посадили дървета, но никой не усетил промяна. Животът гневно се разсмял.

- Щом сте тук, не сте научили и разбрали абсолютно нищо. Ако изпитате щастие след посяването на едно дърво, значи сте се научили да се радвате на малките неща. Хората винаги търсят щастие само в големите неща, а то се крие в малките, елементарните. Научите ли да се радвате на малкото, голямото само ще дойде след това. Жалко, че не сте разбрали смисъла на живота, след засаждането на дърветата. Дървото показва, че ако не се предадеш на вятъра, ще получиш силни корени. Отначало те ще са по-крехки, но след всяка изминала година ще стават  по-големи и здрави. Дървото показва силните корени на семейството и любовта, а именно това е смисълът на живота. Много съм ядосан, че не сте разгадали успеха чрез засадените дървета. Те учат на търпение. Днес посяваш, а след време береш плодовете. Невъзможно е днес да посееш и утре да се радваш на реколтата. Дано сте схванали смисъла на успеха, а именно да имате търпение. Много хора се предават бързо, защото не виждат реколтата от посетите растения. А след като се откажат, някой друг отива и наготово се радва на градината. Мисля, че няма по-показателно нещо от дървото. Наблюдавай едно дърво, за да се научиш на щастие, успех и смисъл. Но това е моята гледна точка. Не е задължително вашата да е същата.

Хората заминали засрамени от това, че нищо не са разбрали след засаждането на дърветата. Някои от тях споделили, че след като чули думите на живота, се замислили за много неща. Други казали, че това са пълни глупости. Трети не изказали никакво мнение.

Животът ги наблюдавал и си казал: Позволявам на всеки да има свое разбиране за мен. Няма изискване всички да мислят по един и същ начин. Всеки е различен. Всеки има своя собствена гледна точка. В крайна сметка човек не е създаден само, за да разбира живота, а да го живее.