През август мечтаех за декември

През август мечтаех за декември
"През август мечтаех за декември" е новата статия на Златина Стефанова в рубриката й "Гласът на младежта". Авторката е на 22 години, от Добрич, студентка в ИУ - Варна.

Спомням си как една топла лятна вечер започнах да мечтая за зимата. Беше ми горещо и исках да се разхладя. Какво по-хубаво от мисълта за студен въздух и сняг. Бях огладняла, а имаше още до края на работния ден. Ах, как ми се искаше да хапна нещо сготвено от мама. Отдавна не бях виждала семейството си и ми липсваше. Сняг, вкусна храна и разговори с любимите хора. През август месец стоях и мислих за декември.


Декември е празник, семейство и уют. Той е радост и обич. Това е времето, в което някой звъни на вратата. Отваряш и виждаш, че баба ти носи цяла тенджера със сармички. Започва да ухае толкова вкусно. Казваш й да влиза бързо. Държиш ли дълго отворена входната врата, ще избяга топлото. Очилата й се запотяват, защото идва отвън. Декември е студен, но поне ни позволява да хапваме сармички.


Декември е сняг и забава. Това е времето, в което сутрин се събуждаш и виждаш как всичко навън е бяло. Изпиваш своето кафе, гледайки през прозореца. Наблюдаваш как баща учи малкото си дете да прави снежен човек. Това е времето, в което може да се бориш с някого в преспите. А когато се приберете у дома, да усетите как снега се разтапя в чорапите и пазвата. Не след дълго ще забравите, че сте били замръзнали.


Декември е студен, но поне ни позволява да облечем топъл пуловер. Той е чаша сгряваща напитка. Това е времето, в което дядо ти моли да опиташ от домашното му вино. След това го питаш дали ще напълни една бутилка, защото ти е харесало. Вместо една, той ще напълни две. Почерпи и приятелите, които скоро се завръщат – ще каже той.


Декември  е дългоочаквана среща. Време, в което всеки се прибира в родния град. Тогава взимаш в ръка бутилките и тръгваш. Те са от безалкохолно, но в тях има вино. Тръгваш пеш към мястото, на което е срещата с приятелите. Колата отново не е успяла да запали. Това няма да попречи на настроението ти. Бъркаш в джоба на якето и разбираш, че пак си забравил ръкавиците. Пожелаваш си следващата година да си по-малко разсеян.


Декември е равносметка за отминалите месеци. Замисляш се за постиженията, провалите, радостите и разочарованията. Мислиш толкова дълбоко. Забравяш, че нямаш ръкавици и ръцете са замръзнали. Декември е коледна елха, подарък и обич. Декември е този, за който мечтаех през август.

Споделете в социалните мрежи:

Google+