Мамо, благодаря, че си ме родила!

Мамо, благодаря, че си ме родила!
Златина Стефанова - автор на рубриката "Гласът на младежта" посвещава тази статия на своята майка и на всички други жени, които са отгледали дъщери.

Мамо, благодаря, че си ме родила!


Мамо, благодаря, че си ме родила. Благодаря на живота, че е избрал ти да си моя майка. Да, аз знам и ти си благодарна, че аз съм твоя дъщеря. Обичам те!

Понякога съм толкова несправедлива към теб. Поставям несъзнателно себе си на първо място. Та, нали родителите са свикнали да търпят лишения в името на децата си. Да, но майката е майка, а бащата е баща – те трябва да се ценят. Понякога се изнервям без причина, а друг път се смея по същия начин. Импулсивна съм – не винаги се замислям какво правя или какво казвам. За сметка на това съм истинска, дори прекалено.


Сещам се как един ден в изблик на ярост излязох и блъснах входната врата. После си зададох въпроса - коя съм аз, че да блъскам входната врата? Коя съм аз, че да се отнасям грубо към нещо, което родителите ми са създали, а именно нашия дом. За много важна ли се взех, щом нося призванието дъщеря? Ясно помня как отидох да се разходя, а след като се успокоих, се прибрах. Влязох в кухнята, а там ме чакаха любимите ми сандвичи. Приготвени с много любов. Направих на брат ти, нямаше как да не направя и за теб – бяха думите ти, мамо. В този момент осъзнах, че никой друг няма да се погрижи за мен, когато съм го вбесил ужасно много. Майката е единственият човек, който със сигурност ще помисли за теб, каквото и да си й причинил – казах си. Това не означаваше, че не трябва да внимавам с действията и думите си. Тази на пръв поглед малка постъпка запълни сърцето ми. Може никога да не забравиш два обикновени сандвича, ако те са поднесени с любов.

Мамо, разбери ме – аз съм млада и неопитна. Още се уча как да живея. Още греша, за да се науча, защото това е най-добрият път за обучение. Понякога наранявам, а друг път нараняват мен. Да, аз знам, че тогава те боли все едно са накърнили теб. Знам, че плачеш тайно, защото искаш да съм истински щастлива. Мамо, разбери, за да стана наистина силна е нужно да бъда наранявана. Необходимо е да се изправя лице в лице с най-различни чувства. Без значение дали хубави, дали лоши – всички те ме учат как да живея. Хубавите галят сърцето ми, а лошите го раняват, но така ставам по-силна. По този начин се уча как да преодолявам трудностите. Уча се как да живея.

Мамо, разбери ме – аз съм млада и неопитна. Още се уча как да живея. Често ми даваш съвети. Да, аз знам, че са правилни и няма да сгреша, ако те послушам. Но.. мамо.. понякога искам да греша. Искам да мина по трудния път. Да оставя пълен хаос след себе си, а след това да се върна, за да го поправя. Не след дълго ще чуеш думите – ти беше права. Ще заплача като малко дете в скута ти. След това ще се облека, ще сложа червило и ще се опитам да скрия раненото дете в себе си. Понякога просто искам да се справя сама. Затова не ми се сърди, когато не слушам какво ми казваш.

Мамо, разбери ме – аз съм млада и неопитна. Още се уча как да живея. Знам обаче, че си ме научила на нещо много важно – да бъда човек с добра и чиста душа. Научила си ме на добри обноски и добро възпитание. Благодаря ти!

Посвещавам тази статия на моята майка и всички други жени, които са отгледали прекрасни дъщери!

Споделете в социалните мрежи:

Google+