Аз знам

Аз знам
"Аз знам" е новата статия на Златина Стефанова в рубриката й "Гласът на младежта". Авторката е на 21 години, от Добрич, студентка в ИУ - Варна.

Аз знам


Аз знам, че животът е непредвидим. Знам, че може да направи това, което иска. Той е като проливен дъжд – никой и нищо не може да го спре. Ако желае, ще поднесе огромно наводнение. Ще опостуши нещо голямо – приятелство, любов или кариера. А след това ще се наложи да градя наново. Но аз знам, че щом животът е решил да премахне нещо от живота ми, то е било ненужно за мен. Без значение дали това е приятелство, любовна връзка или промяна в работата. Аз знам, че не може да се съпротивляваме срещу нещата, които са ни отредени. Но аз знам, че ако животът е решил да срине нещо до основи, то е за мое добро. Знам, че това ще е болезнено. След време ще разбера, че съм се освободила от нещо, което само ми е пречило. Защото хората свикват с всичко, което ги заобикаля. А когато свикнат, не се замислят дали дадено нещо им е полезно или не. И започват да си мислят, че не могат да си представят живота без него. Привързват се дори към уличното коте, което се върти в краката им всяка сутрин пред блока, когато отиват на работа. Нима няма да стигнат до работното място, ако котенцето не ги изпрати? Няма как всичко, с което сме свикнали да остане завинаги с нас. Няма как, защото няма да има място за новите неща, които чакат  да се случат. Тогава животът ни отнема по нещо, към което сме се привързали. Не за да ни направи мръсно, а за да ни покаже, че може да преборим всичко. Не за да ни причини болка, а за да направи място за новите моменти, които нямат търпение да се появят.

Аз знам, че животът е непредвидим. Знам, че може да направи това, което иска. Той е като топло слънце, което разпръсква топлина навсякъде. Ако желае, ще озари със светлината си навсякъде. Ще освети и най-тъмните места в нашата душа, в нашите мисли. А след това ще се чувстваме адски приятно. Аз знам, че животът често разпръсква светлина в мен. И тогава аз се чувствам щастлива без причина. Събуждам се и денят ми ще протече, както винаги. Ще отида на работа, защото все още не съм получила космическо наследство. Ще работя над 12 часа. Още по-лошото е, че ще работя с досадните ми колеги, които всъщност адски много обичам. Ще срещна дразнещи клиенти, които ще твърдят, че бялото е черно. След дълъг спор ще се съглася с тях. В края на работния ден няма да ми се занимава с никого и нищо. И въпреки това ще се чувствам щастлива. Не защото съм осъзнала, че да имаш крака, с които да работиш е щастие. Не защото съм осъзнала, че да срещаш хора, които те изнервят е итнересно. Не защото съм осъзнала, че е лято и е топло. А аз мога да изпия една студена вода с лимон и да си представвям, че е мента със спрайт. Не, не съм осъзнала нищо от това, а съм щастлива – без причина, без нищо, просто така. Това е, защото аз знам, че животът често разпръсква светлина в мен. Тогава аз съм щастлива – без причина, без нищо, просто така.

Аз знам, че животът е непредвидим. Знам, че понякога всичко се обърква, а после се подрежда. Знам, че понякога ще плача, а след това ще се смея. Знам, че ще обичам, мразя, наранявам и ще бъда наранявана. Знам, че един път ще имам късмет, а друг път ще съм най-голямият карък. Знам, че ще се изнервям без причина, а след това ще се смея по същия начин. Знам, че понякога ще съм объркана, а друг път ще намирам себе си.

Знам, че това е животът! Аз искам да го изживея - с всичките му капризи, несъвъшенства и мистерии! Защото това е животът – перфектен с всичките си недостатъци!

Споделете в социалните мрежи:

Google+