Всеки човек има учители

Всеки човек има учители
Хората, които срещаме в живота, са наши учители - в това ще ни убеди в новата си статия Златина Стефанова. Авторката на рубриката "Гласът на младежта" е от Добрич, на 21 години, студентка в ИУ - Варна.

Всеки човек има учители


Благодаря на всички хора, които са ме наранили и предали. Благодаря им, защото чрез тях научих ценни уроци. Неща, които нямаше да успея да разбера, ако не бяха те. Те, които идваха в живота ми, научаваха ме на нещо, а после заминаваха. След това стоях обидена и не успявах да им простя. Чувствах се странно, защото и аз не бях безгрешна, но не прощавах на другите. А има неща, които тежат много и дълго. Точно тези неща са уроците, които научаваш. Колкото по-тежки, толкова по-мъдри са те. Ядосвах се на себе си, че не успявам да им простя. Има хора, които тръгват от живота ти завинаги. Все пак е хубаво вътрешно да знаеш, че си им простил. Хубаво за теб, не за тях. Те така или иначе няма да разберат това най-вероятно.

Благодаря на всички хора, които са ме наранили и предали. Благодаря им, защото чрез тях научих ценни уроци. Трябваше ми дълго време, за да осъзная това. Всеки човек има учители в живота. Учители, които избира сам. Те, които идваха в живота ми, научаваха ме нещо, а после заминаваха – те бяха моите учители. Няма защо да им се сърдя, че са тръгнали. Те просто са приключили своята мисия и са ме оставили да продължа напред. Сама, защото са били сигурни, че съм научила неща, които ще ми помогнат да се справя. Сама, защото така разбрах колко много съм научила всъщност. Сама, защото така се запознах със силата, която нося в себе си. Сама, защото по този начин опознавах себе си най-добре.

Благодаря на всички хора, които са ме наранили и предали. Благодаря им, защото чрез тях научих ценни уроци. Най-добрите знанията са тези, които придобих чрез случките, в които попаднах. Случките, които аз и моите учители заедно създавахме. Падахме в собствените си капани, а после излизахме от тях. Не съжалявам за нито една ситуация, в която тествах границата на собствените си възможности. А преминеш ли я е толкова интересно. Научаваш нови неща за себе си, наблюдаваш се и израстваш. Посоката винаги трябва да бъде една и съща – напред. Каквото и да се случва, човек трябва да израства.

Научих, че щом имам точно този проблем, в този период, с тези хора – това не е случайност. Означава, че аз трябва да придобия нови знания и умения. Те ще са ми от полза цял живот. Бих се сдобила с тези преимущества точно чрез този проблем, в този период и с тези хора. Когато осъзнах това, проблемите за мен се превърнаха в уроци. Периодът, в който се намирам в процес на обучение. Хората в мои учители.

Това, което си сега е благодарение на това, което е било. Това, което се случва сега, ти помага да си нещо повече от това, което си бил. По-кратко казано – израстваш.

Споделете в социалните мрежи:

Google+