Това, което няма да можеш да върнеш

Това, което няма да можеш да върнеш
Автор на рубриката "Гласът на младежта" е 19-годишната Златина Стефанова от Добрич, студентка първи курс в специалност "Финанси" в ИУ - Варна.

Това, което няма да можеш да върнеш


Лилия вървеше сама и мислеше за изминалите периоди от живота й. Беше отчаяна, защото нещата, които си спомняше бяха такива, каквито никога повече няма да могат да бъдат. Неща, които завинаги ще останат в нейното сърце. Спомни си времето, когато е била малко дете и е ходила на детска градина. Първото нещо, което се досети беше как учителките са я карали да спи на обяд. Това за Лилия е било нещо ужасно, защото не е искала да ляга. Единственото й желание е било да си играе с най-различни играчки на най-различни игри. След като е приключила с този период е започнала да ходи на училище. За нея това е било нещо ново и дори малко трудно. Всеки ден имала домашни, които задължително трябва да напише и вече не било нужно да спи на обяд. Лилия усетила липсата на детската градина. Искала да има възможността да спи и да няма домашни. За жалост нямало как да върне времето назад. Можела да направи само едно нещо и то било да продължи напред. Годините минавали и Лилия достигнала до по-горните класове, където вече учила за средното си образование. Спряла да има домашни, но започнала да има сложни изпити, за които е било нужно да се подготвя много добре. Усещала липсата на домашната подготовка, на която преди се ядосвала. Отново знаела, че няма как да върне времето назад и трябва да се справя с нещата, които й предстоят. Отделно се появили и други проблеми. Започнала постоянно да се кара с родителите си за най-различни неща. Казвала си, че няма търпение да стане студентка – да учи и живее в друг град, за да бъде далеч от тях. Не след дълго това се случило и тя започнала студентския си живот. Била в друг град и рядко се срещала с майка си и баща си. Започнала да усеща липсата им. Искала всеки ден да бъде с тях и дори да се карат. В университета изпитите били много по-сложни от тези, които имала, когато завършвала средното си образование. Искала да се върне в старото си училище и да има като старите си изпити. Досетила се, че няма как да върне времето назад. Годините минавали толкова бързо, че не усетила кога е станала абсолвентка. Не след дълго започнала работа. Всеки ден трябвало да става рано, за да бъде точна. Работила много, но за малко пари – нещо доста срещано у нас. Започнала да иска отново да бъде студентка и да среща трудности в университета. За жалост и това нямало как да се върне назад. Разбрала колко безгрижни са били миналите й години и какво и предстои от тук нататък. След време Лилия създала семейство и имала деца. Те постоянно били в съзнанието й. Искала да бъдат добре. Това са били едни от най-хубавите моменти от живота й. Следващият период бил, когато Лилия остаряла. Тогава започнала да се предвижва бавно, трудно чувала и виждала. Ежедневието й станало толкова еднообразно. Смисълът на живота й бил децата и внуците й да са добре. Почувствала липсата от това да работи и искала отново да се върне там. След това се замислила и осъзнала, че иска да върне целия си живот от самото начало до сега.


Намерихте ли смисъла в този малък текст? Изводът е само един - че трябва да изживеем всеки един период от нашия живот пълноценно, защото никога няма да може да го върнем. Всеки от нас понякога си е мислил, че се намира в трудно положение, а след време е искал да се върне точно там. Има и още нещо, което е много важно! Ако искаш да се върнеш в труден период, може би означава, че си се справил с трудностите и не се страхуваш отново да го направиш. С други думи ти си силен! Няма значение, че примерите, които съм дала по-горе не са толкова много. Всички знаем, че през тези наши времена, които сме минали, ние сме имали и още куп други затруднения. Колкото и трудно да ти е в този момент, изживей всичко с много сила, защото един ден може да искаш да се върнеш точно в това време. Всеки миг от нашия живот е уникален. Трябва да живеем  така, че един ден да не съжаляваме и да си казваме – трябваше да направя това, но сега е прекалено късно и вече нямам възможност.

Споделете в социалните мрежи:

Google+