Денят, в който разбрах защо съм родена

Денят, в който разбрах защо съм родена
Какво си мисли и какво решава да прави в деня, в който разбира защо е родена Златина Стефанова ще научим от новата й статия в рубриката й "Гласът на младежта". Авторката е на 18 години, 12-класничка във Финансово - стопанска гимназия "Васил Левски" - Добрич.

Денят, в който разбрах защо съм родена


Родила съм се – следователно имам цел. Имам цел – следователно трябва да я реализирам. Трябва да я реализирам – следователно съм силна. Силна съм – следователно вярвам в себе си. Вярвам в себе си – следователно имам подкрепа. Имам подкрепа – следователно имам семейство. Имам семейство – следователно съм обичана. Обичана съм – следователно обичам. Обичам – следователно понякога страдам. Страдам – следователно чувствам. Чувствам – следователно има смисъл, че съм се родила!

Замислих се и запитах себе си – каква е моята цел? Да завърша успешно училище и да ме приемат в университет, в който искам? Да, това е важно, защото точно от тези неща зависи бъдещето ми. Това е целта ми за близките месеци.


Исках да разбера защо съм се родила. И щях да разбера това, след като си наумя цел, много голяма цел. Щях да съм благодарна, че съм се родила, след като я осъществя. Със сигурност ще има хора, които ще си кажат, че съм млада, за да търся целта на живота си. Годините нямат значение, ако думите и действията са безсмислени. Почти всеки човек има цел, която е от сорта да създаде семейство и продължи поколението. Освен това, исках и нещо по-различно. Нещо, което рядко хората искат. Трябваше да бъде уникално. Донякъде дори смешно и малко странно. И когато кажа на някой какво искам да направя, ще се засмее. Няма нищо лошо в това! Аз ще бъда доволна, че съм накарала поне един човек да се усмихне. Няма смисъл да отделям от скъпоценното си време и да се притеснявам, че хората ми се смеят. На пример ако кажа на някой човек, че искам да отида на Луната, ще ме изгледа странно. Веднага ще каже, че това е невъзможно. Това, че е невъзможно за него, не означава, че е невъзможно за мен. Подобна цел обаче, не ми беше достатъчна. Никой нямаше да ме запомни с кацането на Луната, защото двама други са я посещавали. Исках да остана запомнена.


И тогава реших – ще правя добро! Щях да го раздавам като цвете, от което хората се усмихват. Бях сигурна, че щяха да запомнят този жест.


Имаше една малка подробност! Най-големите добрини щях да направя на хората, които са ми причинявали зло. Къде е смисълът ли? Убедена съм, че след като аз направя нещо мило за тях, ще се почувстват гузно. Надявам се да успея да ги накарам да се замислят за собствените си постъпки. Най-лесното решение е да им отмъстя. Да им отвърна със злото, което са хвърлили по мен. Това е постъпка за хора със слаби характери. Аз искам да правя добро и няма да деля хората. Ще направя за всички по нещо хубаво. Не се надявам, че светът ще стане по-добър. Хората са казали, че една птичка пролет не прави. Важното е, че правя добро за другите. А правя ли добро за тях, то правя добро и за себе си. Имам нужда да се занимавам с нещо благородно. И ако това е моята цел, обезателно трябва да я реализирам. Без отлагане или оправдания, защото ако искаш нещо, трябва да действаш. И ако наистина постъпваш така, значи си силен. Не мога да се определя като напълно силна. Може би, защото тепърва започвам да ставам силна, благодарение на живота. Това, че си слаб в едно чувство или действие не означава, че е невъзможно да си силен в друго. И ако аз съм силна, следователно вярвам в себе си. Какво означава човек да вярва в себе си? Човек не може да вярва абослютно на никой. Не го казвам с негативизъм, а просто така, защото може би съм предпазлива. Всички ние сме правили грешки, от които сме станали по-предпазливи. Предавали сме душата си или тя е предавала нас? Има ли значение, след като вече се е случило. Ние хората имаме странен навик. Започваме да обмисляме думи или действия, които са останали в миналото. Къде е смисълът? Така или иначе те са там, зад нас и вече са се превърнали в спомени. Няма да ги променим, ако всеки ден мислим по десет пъти за тях. Ако това беше възможно, щеше да е забавно. Единственото нещо, което правим е да хабим собствените си нерви.


Нека кажа, че в това мое начинание – да правя добро, аз вярвам в себе си. Това ме навежда на мисълта, че имам подкрепа. Тя е най-вече от семейството ми. Колкото и да се караш с родителите си, те винаги ще бъдат до теб. Плюс това, ако имам семейство, със сигурност съм обичана. Какво по-хубаво от това? Не може да съществува по-чиста любов от тази между родители и дете. Говоря за истински родители, които дават живота си за този на малката им рожба. Щом аз съм обичана от тези хора, то със сигурност и аз обичам тях.


Всички хора, които обичат, понякога страдат. Страданието не е нещо лошо. Чрез него изчистваме прозорците на душата си и така тя отново може да гледа през тях.


Лесно е да страдаш, мъдро е да се справиш с това. И знай, че ако страдаш – чувстваш. Обичта, любовта – това са чувства. И ако ти чувстваш, усмихни се, защото съществуването ти има смисъл. Аз открих смисъла на живота си!

Споделете в социалните мрежи:

Google+