Какво не знаем за маята?

Какво не знаем за маята?
"Здрави и красиви" е рубрика, водена от Анна-Александра Богдева. Тя се занимава активно със здравословен начин на живот – здравословна кухня, физическа активност, билкарство. В своята рубрика Анна-Александра Богдева ни предлaга статии, свързани с аюрведична, вегетарианска, веганска и други видове здравословна кухня, споделя свои мисли, свързани със здравословния и устойчив начин на живот, с алтернативната медицина, домашна козметика, различни гледни точки относно нови социални и културни тенденции.

Хлябът е важна част от нашата култура и неизменно присъства при всяко ядене на българската трапеза. Дали обаче той е действително толкова полезен и необходим в диетата ни и какво знаем за неговите съставки. Нашите баби са месили хляб, но не са използвали мая – термофилни дрожди. Друго, което не знаем за  този вид набухвател е, че той е неестествен и вреден за организма. Квасният хляб, приготвян още от дълбока древност има съвсем различни хранителни показатели от този, приготвен с мая. Обикновено хлябът се е пекъл веднъж седмично и се и използвала чиста пшеница, която не е била генно модифицирана или обработвана с химически торове. Друг показател, който е бил различен са нивата на глутен в самата пшеница. Днес, заради нуждите на хлебопроизводството и сладкарството, пшеницата е модифицирана така, че нивата на глутен надвишават в пъти тези, които са естествено заложени. Това води до алергии и други странични реакции, чрез които тялото се опитва да се справи и да изхвърли необработените количества от него. Традицията да се произвежда квас, с които да се приготвя хляб, са се запазили на много места, особено на тези, които са по-откъснати от културните влияния на съвременния свят. Закваските обогатяват организма с витамини, киселини, ферменти, минерали. За получаване на закваската са се използвали неизбелвани брашна като овес, ръж, ечемик, а рецептите са се предавали от поколение на поколение, както и самата смес, към която се добавяло по малко количество ново брашно.


Маята или термофилните захаромицетни дрожди се използват в хлебопроизводството, също в производството на спиртни напитки и бира. Те не съществуват в естествено състояние в природата и не се разрушават от ензимните сокове на тялото. Попадайки в нашия организъм те причиняват множество неприятни ефекти. Първоначално дрождите се настаняват в клетките на хранопровода, а после и в тези на кръвта, като тяхното натрупване води до създаване на микроколонии и спомага за повишаване на уязвимостта на организма към инфекции. Маята благоприятства и развитието на гъбични инфекции. Развитието на неблагоприятни бактерии в чревната флора влошава усвояването и производството на витамини от групата В. Стените на стомаха  изтъняват и започват да се появяват проблеми с храносмилането. Образуват се газови джобове и натрупвания от слузеста маса, което от своя страна пречи на усвояването на хранителни вещества. Натрупва се маса, която започва да гние. Изследвания показват, че драстично спадат нивата на калций в организма при ежедневната консумация на продукти, произведени  с термофилни дрожди. Често се причинява ацидоза или нарушаване на алкално-киселинния баланс в организма. За да предотвратим тези странични ефекти можем да се опитаме да купуваме или печем сами хляб със закваска. Все повече семейства се сдобиват със машини за хляб у дома или си правят лесни и бързи питки, като използват домашен квас. Квасът е хмел или ечемик, съдържа почти цялата гама от минерали и аминокиселини необходими за тялото, както и витамини като В 1, В7 и други.


Анна-Александра Богдева

Споделете в социалните мрежи:

Google+