Дела трябват, а не думи

Дела трябват, а не думи - в това ще ни убеди в новата си статия в рубриката си "Гласът на младежта" Златина Стефанова. Авторката е на 18 години, 12-класничка във Финансово - стопанска гимназия "Васил Левски" - Добрич.

Дела трябват, а не думи

Дела трябват, а не думи

Какво означава да съжаляваш за дадена постъпка? Какъв е смисълът да се окайваш за определено действие? Смятам, че тези постъпки не са от голямо значение. Защо ти е дори да се извиняваш за определено поведение? Може да го направиш само от учтивост. Действията са решението за всеки един проблем!


Доста често хората казват, че не са искали да постъпят по даден начин, който е причинил нещастие. Те се извиняват за постъпката си, но поведението им остава същото, а дори понякога предприемат подобно действие, за което преди ден-два са искали прошка. И къде остава смисълът да съжаляват и да се молят за извинение? По какъв начин тези хора показват, че са си взели поука? Как разкриват, че са благодарни за получената прошка? Къде остава чарът на това, че са им простили? Понякога може да сте постъпили по определен начин несъзнателно, но много трябва да се внимава. Така двойно повече губите доверието на хората около вас. Трябва да благодарите на околните, които въпреки грешката ви са до вас, но не с думи, а с действия. Показвайте им, че ги обичате и държите на тях. Колкото и гадно да звучи, повечето хора в днешно време лъжат. Поради тази причина тези, които са били излъгани, не вярват на обещания или думи. Единственият начин да спечелите такъв човек е чрез действията ви. Хубаво е да изричате красиви думи, но още по - хубаво е, ако и постъпките ви са такива. Според мен за една и съща грешка, два пъти е безсмислено да се дава прошка. Ще разкажа кратък разказ, който ще накара всеки, който го прочете да се замисли.

Ралица беше тийнейджърка на 16 години. Имаше висок ръст, червена коса и зелени очи. Семейството и приятелите й я обичаха и тя обичаше тях, че какво по-хубаво от това?

Границата на тези приятелски и семейни отношения обаче е много тънка! Трябва да се внимава. Постъпките и поведението трябва да са стриктни. Рядко трябва да се правят грешки. За жалост понякога правим неправилни стъпки и е без значение дали е било съзнателно или не. И ако случайно стане така, обезателно трябва да се извиним.

Това бяха разсъжденията на Ралица. За съжаления тя беше разбрала тези неща, след като направи доста неприятни неща. Държанието й пред нейната майка беше доста лошо. Ралица имаше проблеми в любовния живот, но не искаше да ги споделя с жената, която й е дала живот.

- Какво ти има и защо се отнасяш с мен така? – питаше загрижената жена
- Нищо ми няма. Остави ме! – отговаряше грубо Ралица

Всичко това ставаше несъзнателно. Един ден майката и дъщерята се скараха, но Ралица продължаваше да се инати и не споделяше нищо. Отношенията станаха студени, а разговорите кратки. Може би тийнейджърката се успокояваше от мисълта, че майката е свято нещо и винаги прощава. Точно поради тази причина младото момиче реши да направи сърцето на майка й на малки стружки. След това милата жена щеше да търси всяка загубена част от сърцето си и сама да я залепя.

Приятелите й за сметка на това знаеха през какъв период преминава. И въпреки това те също усещаха студените реакции на Ралица. Те бяха загрижени за нея и премълчаваха някой неща, от които се дразнят. Майка й обаче не правеше така. Тя казваше всичко, което мисли и то беше за доброто на дъщеря й.

Една вечер Ралица преусмисли живота и действията си. Разбра, че може би не постъпва правилно. Трябваше да предприеме определени решения, които не чакаха отлагане. Прецени, че може би най-добре за нея и околните ще е да се извини за държанието си. Все пак семейството и приятелите не бяха виновни за несполуките й.

Преди да заспи си каза, че е доволна от това, което е разбрала.

На сутринта се събуди преродена. Първия човек, който видя беше нейната майка.

- Добро утро! Мамо, вчера вечерта преди да заспя, размислих доста и искам да се извиня за всичко, което съм ти причинила! – каза тя
- Аз ще ти простя и ти знаеш това, защото съм ти майка. И приятелите ти винаги ще са до теб, ако са истински и ако те обичат. Искам да знаеш и запомниш нещо много важно! Дела трябват, а не думи! На приказки всеки е богат. Ненапразно Васил Левски е казал тази велика мисъл. Представи си, че преди много години той само е говорил и не е действал по никакъв начин! Затова той никога няма да умре!