Ще те обичам с очите си

Ще те обичам с очите си

- Какво означава да обичаш със сърцето си? Аз ще те обичам с очите си! – каза малката Маргарита на кучето си.
В същото време в стаята случайно влезе по-голямата й сеста, която чу думите на Маргарита. Тя веднага започна да й обяснява, че сърцето на човек е създадено, за да обича с него. Също така й каза, че никой не обича с очите си.
Малкото момиче слушаше внимателно сестра си, но в същото време се чудеше от къде тя знае как всички хора обичат. Маргарита смяташе, че сърцето е само един важен човешки орган. Когато остана сама в стаята отново каза на кучето си:
- Големите хора са много странни и винаги се налагат над мисленето на по-малките. Смятат, че когато имат по-голям житейски опит, са по-умни, но това далеч не е така. Не трябва да съдим колко е умен един човек по възрастта му. Щом един пораснал човек може да е прост, защо да не може едно малко дете да е умно?

Вероника случайно прочете това в един интернет сайт, а от коментарите разбра, че е откъс от някаква философска книга на име „Ще те обичам с очите си”.
- Доста впечетляваща история! Хубавото на малките деца е, че независимо как обичат, те винаги слушат сърцето си. Те примерно знаят, че не трябва да ходят на терасата и умът им го казва, но въпреки това слушат сърцето си и отиват там, защото искат да погледнат  големия свят с малките си очи.
Вероника обезателно реши, че иска да прочете тази книга, защото това бе едно от любимите й занимания. Без да му мисли много, тръгна към най-близката книжарница, за да закупи въпросната книга. Когато вече бе в ръцете й, тя нямаше търпение да отвори първата страница, затова го направи още по пътя. На нея беше изписана интересна мисъл– „Където и да съм, ще те обичам с очите си. Стига ми само да те виждам от някъде.” На Вероника й стана интересно и реши да чете докато върви. По пътя седна на една-две пейки, вървеше бавно и докато се прибере, вече бе прочела първата глава от книгата, която беше около 60 страници. Реши да си препише най-интересните откъси, за да й служат, когато са й нужни. Първият препис, който направи бе една кратка история.

- Хората освен със сърцето си, обичат и с очите. Ето защо, когато обичаме нещо,  изпитваме нужда да го виждаме. – каза старецът на внучката си.
-  Дядо, а ако нещата не се получат? Тогава какво е редно да направим? – попита тя.
- Да изкараме болката от сърцето си със очите! – отговори възрастният човек.
- И как по-точно ще стане това?
- Чрез сълзите, мила, затова всичко е свързано с очите!

Книгата се състоеше от диалог между внучка и дядо и имеше доста запомнящи се моменти. Друг интересен откъс, който Вероника записа беше:

- Дядо, а как слепите хора обичат с очите си, след като не виждат?
- Те обичат само със сърцето си, но двойно повече. Повечето хора не знаят, че могат да обичат и с очите си. А тези, които знаят това обичат много по-силно и по-лесно.

Вероника имаше странен навик! Винаги, когато имаше нова книга четеше първо края й и след това започваше от началото. Този път бе пропуснала да направи това, но след като записа моментите, които й харесват от първата част на книгата, реши да надникне в последните страници.

Беше сутрин и малкото момиче чакаше дядо си да пристигне в тях, както правеше всяка сутрин. Мина доста време, но никой не почука на вратата. И тъй като тя все още нямаше телефон, реши да отиде до къщата на стареца, за да види какво е станало. Внучката не стигаше звънеца и затова почука на вратата. Мина доста време и никой не отвори. Тя си помисли, че дядо й е заспал или не чува. Реши да влезе вътре, за да го прегърне и да започнат интересните си разговори. Когато влезе видя дядо си със затворени очи, седнал на стария стол, с молив и лист в ръка, на който пишеше – Мила моя, днес имах странното чувство, че няма да се видим. По тази причина реших да ти напиша послание, което искам да помниш цял живот! Може да ме няма на този свят и да съм затворил клепачите си, но винаги ще те обичам с отворени очи, защото ще те гледам от небето!