Любов, това е най-красивата дума

Любов, това е най-красивата дума
                                                               
Да обичаш е безспорно едно от най-големите предизвикателства в живота. Няма човек, който да не е изпитвал това чувство. Обичаме приятелите, семейството, половинката ни, домашния любимец и куп други. Любовта е пряко свързана с обичта, но същевременно са различни. Защо различни ли? Защото можеш да обичаш много неща, но да си влюбен само в едно!

 

В тази статия ще разгледам темата за любовта. Хората казват, че има два вида – споделена и несподелена. Аз обаче смятам, че в повечето случай са несподелени симпатии, защото за любовта се изисква време. Не казвам, че несподелената любов не съществува! Понякога има хора, които дълго време на могат да спрат да мислят за човекa, който знаят, че няма да могат да имат. Това дълго мислене с времето се превръща в несподелена любов. Има и хора, които лесно се преборват с мислите си и бързо забравят за лицето, с което са се примирили, че няма да бъдат заедно. В този случай това се нарича несподелени симпатии.

И несподелената любов и несподелените симпатии са болезнени. Едни ще кажат, че това е най-ужасното нещо, а други ще кажат, че е било за тяхно добро. Едни са се предали и не са приели предизвикателството на живота, а други са овладели чувствата си. Едни са станали по-силни, а други просто не са успели да разберат урока, който е даден от живота.

 

След като прочетете това, ще се запитате каква е тази несподелена симпатия и ще се досетите за любовта от пръв поглед. Любовта е да приемеш някого с всичките му недостатъци. Е, изглежда ми странно да се влюбиш в някой, който виждаш за пръв път и не знаеш дори какъв характер има. Нормално е да си харесаш някой от пръв поглед, но да се влюбиш означава да проникнеш в душата на отсрещния. Ето затова е по-реално да се нарича харесване от пръв поглед или нещо сходно.

 

За десерт оставих най-сладкото – споделените чувства. Да харесаш някой и да разбереш, че и той изпитва същото. Това харесване да става все по-силно и накрая да се превърне в любов. Това е нещо прекрасно! Да си влюбен е една отговорност. Влюбваш се не само във външната, но и във вътрешната красота. Споделената любов също носи болка и дори понякога по-голяма, но разликата е там, че болката е сладка и знаеш, че си заслужа. И тази любов носи ядове, но се научаваме да се справяме с тях.

 

Има тийнейджъри, които се страхуват да изпитат определени чувства отново, защото преди време са били наранени. Това е като да се страхуваш да закусваш, защото на обяд пак ще огладнееш. Не трябва да се страхуваме от подобно нещо! За жалост в живота всичко е способно да ни нарани!

 

„Научиш ли се да владееш сърцето си, значи си се научил да владееш целия свят!” Наскоро попаднах на тази мисъл. Не можем да кажем на сърцето си кой да обича или харесва. Невъзможно е да владееш сърцето си, така както е невъзможно да владееш целия свят!