Ангел

Ангел

Ангел беше лудо момче. Не се интересуваше от мнението на другите, дори и от това на родителите си. Живееше ден за ден, защото смяташе, че никой няма гаранция дали утре ще е жив. Всички хора по света знаят, че трябва да изживеят днешния си ден пълноценно. Ангел обаче правеше това, което иска, непрестанно. За един ден извършваше толкова много неща: биеше се, ядосваше се, радваше се, плачеше, усмихваше се, обичаше, мразеше и харесваше. Изживяваше всяка една емоция максимално.

 

Родителите му се притесняваха. Напоследък Ангел бе станал доста агресивен. Семейството му нямаше нищо против синът им да се отдава на всеки негов ден, но усещаха, че нещата се влошават. Той започваше да става доста нервен, дори и към тях. Майка му и баща му го обичаха много и даваха всичко за него, за да се чувства добре. Ангел обаче спря да оценява това.  

 

Един ден майка му Анна реши да го помоли да поговорят. Беше готова да го изслуша или да му даде съвет. Тя знаеше, че синът й е в тийнейджърска възраст и е нормално да е по-буен, но не одобряваше, че е такъв и към семейството.

 

На обяд Ангел се прибва от училище, а майка му го чакаше на масата, която бе отрупана с вкусни неща за хранене.
- Може ли днес да обядваме заедно и да си побъбрим? – попита го тя с тих глас.
- Нямаме общи теми за разговор, но ще седна при теб, за да хапна. – отговори той с по-висок тон.
От очите на Анна се пророни една невидима или по-точно изсъхнала сълза.
- Ти си ми син и смятам, че е невъзможно да няма за какво да общуваме.
- Какво да си говоря с теб? – попита ядосано Ангел
- Можем да си говорим за училището, приятелите, любовта или просто да обсъждаме поредния скучен филм, който дават по телевизията. Има възможност да си бърборим за толкова много неща, но просто ти нямаш желание! Исках да те попитам защо се отнасяш така странно към нас, но скоро няма да получа отговор на този въпрос.
Ядосаната му майка излезе от стаята и Ангел обядва сам. Не беше разтревожен, че има конфликт с жената, която го е родила. Успокои го мисълта, че никога няма да остане сам, защото има много приятели.

 

Анна бе разказала на съпруга си за разправията със сина им. Последната надежда, която им остана, бе баща му да направи опит да разговарят. Беше късно вечерта. Ангел се бе затворил в стаята си и гледаше поредния страшен филм. Мразеше ужасите, но от време на време гледаше, за да може да се включва в разговорите на компанията му, когато обсъждат този жанр.
Баща му почука на вратата и влезе.
- Какво правиш, сине? – попита любезно той
- Не забелязваш ли какво правя? Толкова ли е трудно да разбереш, че гледам филм. И още нещо, когато почукаш на вратата, трябва да изчакаш да ти кажа „влез” и чак тогава да влезеш! – ядосано крещеше Ангел.

Баща му се отказа да разговаря с него.

 

Ден след ден Ангел общуваше по-малко с родителите си, а те бяха много притеснени за него. Синът им не се впечетляваше, че е скаран с хората, които го отглеждат. Обръщаше максимално внимание на приятелите си и на новото момиче, с което излизаше.

 

Един ден Ангел се скара с най-близките си приятели. Той знаеше, че ще се оправят и е нормално да имат несъгласия помежду си. Радваше се, че приятелката му на име Идалия е до него и не е сам. След време обаче Идалия започна да се държи по-странно от обикновено. Не мина много и двамата се разделиха. Тя го остави, защото се преместваше да живее в друг град. Смяташе, че няма смисъл да са заедно, след като ще ги дели далечно разстояние. И так един ден Ангел остана сам, без приятели и половинка.

Чак тогава се досети, че съществува и семейството му. Най-сетнне пожела да говори с родителите си. Беше късно вечерта. Майка му и баща му вечеряха и когато синът им каза, че иска да поговорят, те се съгласиха. Младият тийнейджър седна на масата и им обясни какво се случва с живота му.
- Видя ли, че има вероятност рано или късно приятелите ти или любовта да те изоставят. И когато това стане за жалост оставаш самотен, но не напълно. Има една група от хора, които никога няма да те изоставят или наранят. Тази група от хора е семейството ти. Преди време аз и баща ти искахме да говорим с теб, но ти ни отблъскваше несъзнателно. Разбра ли, че нкога не трябва да се отнасяш злонамерено към нас. Естествено, че в този труден момент ще сме до теб. Искам само да ми обещаеш, че когато се сдобриш с приятелите си и отново си намериш половинка, няма да започнеш повторно да се отнасяш грубо към нас. Дори и да го направиш, ти знаеш, че каквото и да стане ще сме до теб! – каза майка му и се усмихна.
Ангел пророни една сълза и баща му го прегърна.
- Ако се отнасях така, както се отнасях към вас и с околните... сега абсолютно всички щяха да ме отблъскват. Дори нямаше да имам приятели, с които да се скарам или гадже, с което да се разделя. Разбрах грешката си и ще се старая повече да не се повтори! – отвърна синът им.

Написах този разказ с една единствена цел. Да разберете, че никога не трябва да постъпвате като Ангел. Дори и да сте постъпвали като него, никога не е късно да проумеете грешката си и да се извините за нея.
Отнасяйте се към родителите си така, както искате един ден детето ви да се отнася към вас!