Не се страхувай да си различен

Не се страхувай да си различен
Замисляли ли сте се, че живеем в общество, което налага уеднаквяване на хората за сметка на тяхната индивидуалност? Защото е нужна смелост да си различен, да бъдеш самия себе си. Именно върху този въпрос разсъждава авторката на рубриката "Гласът на младежта" Златина Стефанова. Тя е на 17 години, 11-класничка във Финансово - стопанска гимназия "Васил Левски" - Добрич.

Не се страхувай да си различен

 

Да се страхуваш да си по-различен от останалите – какво означава това и какво е чувството? В днешно време почти всички сме свикнали да сме еднакви. Като започна от начина на мислене, външния вид, интересите и завърша със забавленията. Това са само част от нещата, които мога да изброя.


Нека дам няколко прости примера. Ако даден тийнейджър е голям фен на някой детски анимационен филм, по-голямата част от хората ще му се присмиват. Това според мен е недопустимо. Няма как абсолютно всички да харесваме еднакви филми, книги или музика. Всеки човек има различни предпочитания и това е съвсем нормално.


Друго нещо, което съм забелязала е стилът на тийнейджърите. Той е напълно еднакъв на почти всички. Ако някой се облече по-различно и тръгне по центъра ще събере сто странни погледа. Поздравявам хората, които имат свой собствен стил и не се интересуват от погледите и обсъжданията на околните.

 

И най-глобалният проблем според мен е, че сякаш има закон, който гласи, че абсолютно всички трябва да имат еднакво мислене. Ако даден човек мисли по-различно от останалите, ще се притеснява дали ще го разберат. Според мен никой не трябва да изпитва подобни притеснения. Не е желателно да те разбират всички, а само правилните хора, които са ценни за теб.


Не е нужно всички да одобряват мисленето ти, интересите и стила ти. Важното е всичко това да ти допада на теб. Стига да е в границата на моралните ценности. Именно различното е интересно. Лично аз предпочитам да опозная човек с по-различни интереси, отколкото някой, който е свикнал с монотонния живот. От един по-странен човек можеш да научиш много нови и интересни неща. Точно по тази тема реших да измисля история, чрез която да ви накарам да се замислите:


Ангел беше много талантливо и умно момче, но малко хора знаеха това. Тоест само семейството му и 2-3 приятели, които имаше. Той беше малко по-затворено дете. Всяка вечер преди да заспи плачеше, а сутрин отново се усмихваше. Беше шести клас и за възрастта си бе преживял много. Беше му писнало от постоянните подигравки от съучениците му, но не можеше да направи нищо за да ги спре. Животът го беше направил малко по-особен. Ходеше с дрипави дрехи и имаше съвсем различни интереси. Обичаше да слуша опера и да оцветява детски книги. Това му бяха двете любими хобита и ги практикуваше с години.
Така стана на седемнадесет и продължаваше да изпитва удоволствие от тези занимания. Времето минаваше и нищо около него не се променяше. Беше му писнало да бъде подиграван и игнориран толкова дълго време.
Един ден Ангел влезе в магазина за закуски до училището му. Изведнъж се чу подигравателен глас:
- По-добре стой гладен, но си събери пари за нови дрехи! Не се ли виждаш на какво приличаш?
Ангел го погледна и каза:
- Дрехите са ми дрипави, защото всеки месец събирам пари и ги давам за благотворителност. Има хора, които нямат какво да облекат. Затова аз събирам пари и ги дарявам на такива хора. Благодарен съм, че имам дрехи дори и да са дрипави. Присмивате ми се, че обичам да оцветявам детски книги, но това е защото съм запазил детското в себе си и в това няма нищо лошо. Мога да спра да оцветявам, но не искам, защото всеки ден, когато се прибирам от училище минавам през една детска градина. Там малките деца ми дават рисунките, които не са успели да оцветят и аз им помагам. Те се радват и на мен ми харесва да гледам усмихнатите им лица. Колкото до това, че слушам класика – така е. Обичам тази музика, защото е за ценители, но вие не разбирате нищо. Всъщност умея и да се забавлявам, но вие не знаете нищо за мен, защото ме съдите без да ме познавате. Сега, когато разбрахте това ще си промените мнението за мен, но аз никога няма да си променя моето за вас. Много често всички критикувате един човек, защото е по-странен. Не се замисляте, че именно различният човек е Човек, именно различният човек е истински. С една дума вие сте за смях, а не аз. Изглеждам ви твърде различен, защото вие сте прекалено еднакви. И само да добавя, че странните сте вие, защото външният вид за вас е най-важен, но не знаете, че вътрешната красота е безценна.


Дано сте успели да се замислите над написаното. Това е реалността - хората често се подиграват на даден човек без да знаят какъв всъщност е той. Едва когато разберат какъв е и същността му им допадне, започват да го уважават. Но това не са истински хора според мен.

Всеки  човек е свободен като птица и има право да бъде различен!

Споделете в социалните мрежи:

Google+