Добрич през моите очи

Добрич през моите очи
Как вижда Добрич една тийнейджърка, какво харесва и какво не тя в града - това ще научим от новата ни среща със Златина Стефанова и рубриката й "Гласът на младежта". Авторката е на 17 години, 11-класничка във Финансово - стопанска гимназия "Васил Левски".
Добрич през моите очи
 
Градът с нов ремонтиран център, по който може да видите различни магазини и заведения. Градът с красива градска градина, по която може да си направите приятна разходка. Градът с добре развит нощен живот. Градът с много талантливи деца и тийнейджъри. Това е Добрич – нашият красив град!
 
Напоследък забелязвам как градът ни се пробуди. Започнаха да се правят различни ремонти и промени.
 
Забелязвам и друго - че има хора, които когато видят нещо ново, задължително трябва да го потрошат. Това е ужасно -  говорим лошо за града и същевременно ние самите го разваляме. Ще дам пример със зелените автобусни спирки, които ги има на доста места. Те са нови и вече половината от тях са потрошени или нарисувани със спрей. Също така виждаме, че в центъра и парка са поставени малки кошчета, на които пише „място за пушене”. Те са направени, за да може пушачите да изхвърлят фасовете си вътре, но вместо това фасовете са около кошчето, а то вече е разбито. Странно е как всички роптаят колко боклуци има навсякъде, но малко се сещат, че има контейнери. Забелязала съм как хората хвърлят отпадъка си там, където са се събрали доста боклуци и си казват, че няма да стане по-чисто, ако не хвърлят и своя в тази грозна купчина. Не се замислят обаче, че днес от там ще минат  още  десет човека, които ще си кажат същото и така купчината с боклуци ще стане десет пъти по-голяма. Трябва да пазим нашата природа, защото тя е нашият дом!
 
Също така трябва да пазим това, което общината прави за нас, а не да го разваляме!
 
Градът ми е дал много неща, като хубаво училище, тренировки в най-прекрасния ансамбъл и възможността да практикувам таланта си в този интересен сайт.

Преди няколко години бях в Украйна, в град Измаил. Там видях нещо, което ми изпълни сърцето и ще помня дълго време. Имаше заведение, което се казваше „Добрич” и вътре имаше снимки на нашия център и „Стария Добрич”. Всички се зарадвахме и бяхме впечатлени от това, че харесват нашия град.

За жалост има и неща, които не ми харесват. Едно от тези неща са по-малките улици, които са в ужасно състояние и мисля, че трябва да им се обърне внимание.
 
Другата истина е, че повечето млади хора се махат от тук, защото няма работа. Лично аз обичам нашия град, но за в бъдеще аз и повечето ми приятели не се виждаме  в него.
 
Както всеки град, така и Добрич си има положителни и отрицателни страни. Забелязала съм, че повечете граждани говорят само лошо за града. Това е гадно, защото освен лошите неща, трябва да забелязваме и хубавите! Обичайте своя град!

Градът е такъв, каквито са гражданите му!
 
_mg_2998 

Споделете в социалните мрежи:

Google+