Всеки ден дишам музика, споделя добричлията, спечелил сърцето на музикалната общност в Единбург

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели...

 

Казвам се Светослав Тодоров на 21 години и съм студент в Единбургски университет със специалност Музика. В момента съм втори курс и съм малко повече от година в Кралството, като освен в Единбург, живях няколко месеца и в Лондон. По професия съм музикант и всеки ден дишам с музиката, иначе не мога да живея. Но много обичам футбола, да спортувам, да посещавам красиви места по света.

 

 

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка?

 

Решението е взето много отдавна - детска мечта ми беше да живея в Кралство някой ден. Но като цяло за един студент, особено с нашата специалност, е доста по-благоприятно място за развитие и реализация. Не казвам, че нямаме специалисти в България, но след завършване започват големите трудности с намирането на работа.

 

 

3. Какво най-силно Ви впечатли през първия Ви ден в Единбург?

 

Първият ден валеше страхотен дъжд и беше доста мрачно на летището. Но когато видях замъка на скалата и "Градините на Принцесата" пред него, в сърцето на града, множеството дворци и типично старинни сгради, запазили облика си от векове насам, се уверих, че съм на едно от най-красивите места в света.

 

 

 

 

Страхотно впечатление ми направи Университета - как всичко беше организирано перфектно, как за всичко, до най-малката подробност, бяха помислили, погрижвайки се за всеки един студент и това той да се чувства максимално добре в академична среда и в личен план. Нещо, напълно противоположно на това, което ми се случи в първите ми дни в София, където ме ограбиха и трябваше да се скарам с няколко служители. За жалост.

 

                             

 

 

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?

 

Адаптирането е сложен процес и изисква доста време, особено ако си в чужда страна. Трудно те допускат до себе си повечето, а и езика до някаква степен е пречка. Радвам се, че поне ми се дава възможност да трупам опит по специалността си като извън академична дейност, особено ако си се прочул с добро име! (Припомняме, че Светослав вече успя да покори музикалната общественост в шотландската столица - бел. ред.)

 

 

5. Какво не знаят българите за Шотландия?

 

Може да разбереш, че си в Шотландия, Англия или Уелс главно по акцента, иначе това си е Обединено кралство, няма граници и почти няма разлики между държавите. Стандартът си е много висок. Хората са добронамерени и ценящи таланта и добрите качества. Шотландия е известна с уискито си, карираните си мъжки национални носии, с полите и гайдата - което всъщност ни свързва като народи.

 

 

 

6. Какво научиха местните от Вас за България и Добрич?

 

Честно казано местните не знаят много за България, но особено известно място е Слънчев бряг или Варна, които са предпочитани дестинации за лятна почивка. Хората се увериха, че България и Добрич са неизчерпаем извор на таланти, въпреки малката си площ.  

 

 

7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?

 

Като цяло тук българите не са толкова многобройни, колкото например в Лондон, но има Българско общество към Университета, главно от студенти. Честно казано зависи кой какъв човек е, но малко българи си помагат един на друг. Но понякога е хубаво да имаш малко, но стойностни приятели, отколкото много и не до там... нали?

 

 

8. Как отбелязвате типичните български празници?

 

Относно празниците, все пак се организират доста събития от българите, като се опитваме да разпространяваме обичаите сред чужденците. Примерно за Баба Марта се подготвят собственоръчно направени мартеници и се разпространяват за българи и чужденци. Открих, че ирландците имат подобен обичай по това време, само че си закачат нещо като гербер.

 

 

9. Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич?

 

Най-яркият ми спомен е на просторния център на Добрич, Градската градина, Стария Добрич и зала Добрич. Те са според мен символите на града.

 

 

10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според Вас, след Вашето заминаване?  

 

Не се прибирам много често, но бих искал, за да мога да се виждам с роднини и приятели. Харесва ми, че се поддържат центъра и градската градина, което е похвално. Но не мисля, че като цяло в България се мисли за хората. Всеки е оставен сам да се справя с безпаричие, безработица и здраве. Един пример мога да дам, че на пенсионерите и на студентите, лекарствата и лекарските услуги тук са безплатни, а пенсиите са най-малко 10 пъти по високи от България. Най-важното обаче, въпреки всичко, е да съумяваме да опазваме традициите, обичаите и природата си, които всъщност ни правят българи и ни карат да милеем за родината.

 

                                      

       Снимки от честванията за юбилея на кралица Елизабет ІІ в Лондон

 

 

 

11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?

 

Честно казано, аз бих искал да се върна в България, ако имах перспектива и условия за нормален живот. Силно се надявам това да се случи някой ден, когато пообиколя света и се развия още повече като личност. Но за момента, по скоро бих се наслаждавал на света, стремейки се да преоткрия част от България във всяко едно кътче, което посетя.