Константина Петкова представя в библиотеката автобиографичната си книга „Това което чух, видях и преживях“

Събитието ще се състои на 4 май /четвъртък/ 2023 г., от 17.30 ч. в Регионалната библиотека „Дора Габе“

Константина Петкова представя в библиотеката автобиографичната си книга „Това което чух, видях и преживях“

Маестра Константина Петкова ще представи автобиографичната си книга „Това което чух, видях и преживях“ (изд. „Фама“, София, 2022) в Добрич. С умението на талантлив разказвач Константина Петкова повежда читателя, както в своята лична житейска история, така и в колорита на културния живот в един дълъг период от време. Добричката публика ще има възможност да се срещне с колоритната добруджанка и да научи лично от нея за живота ѝ, отдаден на изкуството, срещи с ярки творци на нашето съвремие, живот изпълнен с вдъхновение.



Известната оперна прима маестра Константина Петкова започва своята кариера още съвсем млада в хора на Русенската опера през далечната 1958 година. Няколко години по-късно се озовава в Италия, където завършва оперно пеене в прочутата консерватория “Санта Чечилия”, а след това специализира оперна режисура при Херберт фон Караян във Виена. Участва в редица оперни спектакли на големите европейски сцени, а също концертира като солистка на знаменития оркестър “Виртуозите на Рим”. Движи се в артистичните среди на прочути музиканти, режисьори и художници като Игор и Олег Маркевич, Франко Ферара, Микеланджело Антониони, Федерико Фелини, Виторио де Сика, Кристо, Баския... Кариерата ѝ продължава в САЩ, където преподава и реализира свои постановки на алтернативни сцени в Ню Йорк.

През 1986 година Константина Петкова се завръща в България в родното си село Пчеларово, където създава музикална школа и обучава бъдещи оперни певци. След време тя превръща градината и стария обор на родния дом в театрална и музикална сцена, където си дават среща известни музиканти, певци, актьори, писатели и художници от България и чужбина. Някои наричат артистичния дом на маестра Константина Петкова “късче от рая”, а последното изречение от спомените ѝ гласи: “Историята продължава”...