Фотодокументална изложба по повод 120 години от рождението на Христо Капитанов

По повод 120 години от рождението на именития добруджански писател, журналист, юрист и общественик Христо П. Капитанов (6 ян. 1903 - 1971), Регионална библиотека „Дора Габе“ организира фотодокументална изложба

Фотодокументална изложба по повод 120 години от рождението на Христо Капитанов

В централното фоайе на библиотеката от 6 до 27 януари 2023 г. посетителите ще имат възможност да се запознаят с публикации на един от най-изявените добруджански журналисти през първата половина на XX век във в. „Куриер“ (Базарджик) 1928-1929 г. и в. „Единство“ (Добрич) 1929-1930 г., сп. „Добруджански преглед“ (Базарджик) 1929 г., основано и редактирано от него. Представените периодични издания, на които Хр. Капитанов в различни периоди е гл. редактор, служат достойно на българщината и отстояват българската национална кауза в Южна Добруджа. Изложбата включва книги  и литература за него - „Материали и спомени за добруджанския периодичен печат. Вестници и списания, излизали в Добрич през 1919-1940 г.“ на Данаил Бекяров, „Премълчани имена“ на Йордан Дачев, „Добруджанци в науката, изкуството и културата“ на Любен Бешков и др. от фонда на сектор Краезнание.



В годините на румънската окупация на Добруджа, от страниците на вестниците,  Хр. Капитанов открито защитава интересите на българското етническо малцинство в исканията им за свои училища, църкви и културни организации, по-ниски лихви на кредитите, помага на българското население като юрист с многобройните си статии на правна тематика. Христо Капитанов изпитва негативните последици за публикуваните открито остри материали - арести, разпити, обиски, нападения на адвокатската му кантора и др.

Христо Петров Капитанов е роден на 6 януари 1903 г. в Добрич. Учи право в Букурещ, Румъния и Лиеж, Белгия. Адвокат в Букурещ и Добрич. Преподава български език в Букурещкия университет.

На полето на добруджанския периодичен печат Капитанов се появява през 1923 г. Автор на няколко стихосбирки и множество публикации в местните вестници и списания, издавани по това време. Основател и редактор на сп. „Факел” (1923-1924), в. „Нов живот“ (1924), редактор и съредактор на в. „Куриер”(1927-1929), сътрудник на в. „Добруджански глас”, „Литературен глас”, „Днес”, „Вечер”, сп. „Селска народна библиотека” и др. Главен редактор на сп. „Добруджански преглед” (1929), в. „Поле“ (1929), в. „Ново единство” (1929-31), орган на Българската миноритарна партия, на която е секретар 1928-1938 г., съосновател на Българския народен университет в Добрич. Печата стихове и литературни статии за съвременна румънска литература на страниците на сп. „Поле”. Редактор в Дирекцията по печата към МВРИ (1940-1944), уволнен след 9 септември 1944 г., научен сътрудник в Института по българска литература на БАН. Изключен от СБП на 23.11.1944 г. за т.нар. "фашистка дейност".

Автор на книги, монографии, студии, документални издания. Пише очерци, статии, библиографски бележки въз основа на документи от румънските държавни архиви, превежда румънска поезия, пише рецензии за книги и др.

Почива в София на 1 декември 1971 г.