Георги Цветков, ДБ: България трябва да предприеме бързи стъпки за своята отбрана

На 24 февруари започна втората активна фаза на войната, след като през 2014-та Русия окупира Крим, организира сепаратистите в източна Украйна и им изпрати хора и въоръжение. Още от есента на 2021 г. имаше достатъчно притеснителни сигнали за подготовка, които ескалираха през зимата. Подготовката за война включва не само няколко месечното струпване на сили под прикритието на учения, но и проникването в Украйна на множество подготвени агенти, които бяха особено активни през първите седмици. Подготовката за войната беше маскирана с официални държавни изявления от страна на Москва, че войната би била безумство и се касае за провокации и насъскване на общественото мнение. В България също имаше достатъчно гласове, че Западът само настройва света срещу Русия.

На 21 февруари стана ясно, че войната е почти неизбежна, след като Русия призна независимостта на сепаратистките републики в границите на административните области на Донецк и Луганск –  територии, които тогава бяха извън контрола на сепаратистите. Многократно повтаряните и до днес твърдения (и предавани от много руски говорители в България), че Русия не воюва с Украйна, а с НАТО и целия Запад започват още от речта на Путин за признаването на ЛНР и ДНР. 

Няколко дни по-късно, в речта за началото на „Специалната военна операция“ бяха повторени същите основания. До ден днешен, когато с лека ръка се говори за започване на мирни преговори, удобно се забравя, че Русия на практика не признава властта и независимостта на Украйна – тя не признава съществуването на украинска нация и смята правителството на Украйна за „неонацистки режим“. Целта на войната не са само отделни територии, а премахването на украинската държава в днешния й вид.

В началото на войната редица проводници на руското влияние в България преднамерено разпространяваха официалното руско становище, че Украйна неминуемо е победена, че армията е разбита, а правителството ще бъде свалено, че руските войски бързо ще стигнат до границата с Молдова, включително до районите с компактно българско население в Бесарабия.

Въпреки че от самото начало стана ясно, че Украйна ще се съпротивлява упорито, в България вярата в руската победа започна по-масово да се разколебава едва след видимия провал на настъплението към Киев и първото голямо руско отстъпление.  

Въпреки пропагандата, че воюва срещу целия Запад, Русия беше изненадана от мащаба на помощта, която започна да се стича към Украйна и от обединения отговор на НАТО и ЕС. Пропагандата, че тези организации бързо ще се разпаднат повече беше заблудила самата Русия, отколкото разколебала съюзите. Въздушните провокации към източните държави бързо намаляха, след като стана ясно, че НАТО засилва отбраната си на изток. Стана ясно, че силната съюзна отбрана е най-сериозната гаранция пред разширението на войната.

Първоначалната българска реакция беше изключително плаха, заради предизвестената руска „победа“ и нестабилното правителство. Като цяло страната ни отново показа, че бавно и трудно се ориентира в обстановката и реакцията й е твърде закъсняла и нерешителна. Включването на десетки хиляди българи в изпращането на различна помощ или реализираните сериозни печалби от продажбата на въоръжение, понякога в лошо техническо състояние, не променя този факт. През пролетта, преди западната помощ да започне да пристига в големи количества, доставката на съветско въоръжение и боеприпаси за Украйна беше критично важно и голяма възможност България да се освободи от старото си оборудване. Отказът на България не оправда надеждите, че така ще се ускори капитулацията на Украйна, но доведе до пропускането на сериозна възможност за модернизацията на собствената ни отбрана и нареждането ни сред малкото европейски държави, които не изпратиха военна помощ.

Друг пряк аспект на войната бяха украинските бежанци. Много българи помогнаха, но държавната организация беше твърде хаотична и вървеше след доброволците. Финансовата помощ от ЕС беше използвана за оказване на помощ на българския туризъм в един мъртъв сезон (прословутите 40 лева на ден) и в крайна сметка не доведе до устойчиво решение за бежанците и доведе до срамни сцени в началото на туристическия сезон. В крайна сметка огромното мнозинство от тях избра да напусне България, въпреки географската и културна близост.

Да се преразказва ходът на войната е без особен смисъл. Накратко – след провала на настъплението към Киев, Русия обяви по-ограничени цели в източна Украйна – да се достигнат административните граници на Донецка и Луганска област. Настъплението в Донбас се затормози в упоритата украинска отбрана, независимо от огромното руско превъзходство в артилерия. Руските военновъздушни сили, които първоначално имаха пълно превъзходство, постепенно снижиха своята активност. В последния месец Украйна проведе успешно контранастъпление югоизточно от Харков, а натискът към Херсон, за да се изтласкат руските сили западно от река Днепър продължава. Модерните западни оръжейни системи, заедно с почти пълното разузнавателно превъзходство, дават своя ефект. 

Какво можем да очакваме? Руската мобилизация и провеждането на референдуми в окупираните области със сигурност удължават войната и бързо разрешение не може да се очаква. Украинската армия все още не е достатъчно силна за бърза победа, а Западът засега няма да се намеси пряко, за да не провокира използването на ядрено оръжие. Руската мобилизация ще даде допълнителен ресурс за заздравяване на контрола над окупираните области, но не може бързо да се използва като успешен настъпателен потенциал. Предприетата кампания за унищожение на украинската критична инфраструктура и по-специално на електростанции няма да принуди Украйна да капитулира и изисква сили, с които Русия не разполага. И тук за пореден път започва шантажа с използването на ядрено оръжие.

Тъй като Русия има ограничени възможности да застраши пряко НАТО, най-голямата заплаха остава използването на ядрено оръжие. Дори то да е само тактическо и само срещу Украйна, вече е сигурно, че ще има пряк военен отговор срещу Русия от страна на западните ядрени сили, включително на по-късен етап – с ядрено оръжие и тогава последствията са непредвидими. Все пак разумът в Русия вероятно ще надделее, защото в противен случай ще престане да съществува като държава. 

Какъв е „националният интерес“? 

От самото начало на войната в България се спекулира с „националния интерес“, все едно страната ни е изолиран отдалечен остров и можем да се престорим, че събитията не ни засягат. Засягат ни и то пряко и в наш най-силен интерес е да не тичаме след и още повече против събитията.

На първо място трябва да е ясно, че изходът от тази голяма война не зависи от мнението на българските политици или претендиращи да говорят от името на народа. Призивите за мирни преговори, украинска капитулация или вътрешни промени в Русия се чуват само тук и са за българската публика. Това е пожелателно мислене без връзка с фактите.

А фактите са, че между Русия, Запада и голяма част от света вече съществува огромна пропаст на недоверие, която няма да се преодолее в следващите поне 10 години. Не само няма да има нормализиране на отношенията, но и изолацията на Русия все повече ще се задълбочава. Трябва да е ясно, че дори да се намери временно мирно решение за Украйна, то в нашия регион нестабилността се настанява за дълъг период от време. 

В тази ситуация е от изключителна важност България да може да разчита на военната и икономическа помощ на своите съюзници. Нашето двусмислено поведение лесно може да доведе до практическа изолация на страната ни, дори без напускане на НАТО и ЕС – видна е разликата в поведението на Румъния, Полша, Чехия, Словакия и Балтийските страни и помощта, която получават. 

Когато се обсъждат възможностите за ядрена война или пряка намеса на НАТО – истинска военна намеса, а не тази, за която Русия говори, да се вярва в нормализиране на двустранните политически и икономически отношения е повече от наивно. Когато Европа се въоръжава, бездействието на България не показва миролюбие, а слабост и безотговорност. Що се отнася до нашите собствени действия, то освен бързи стъпки в енергийната сфера, България трябва да предприеме и такива за своята отбрана, включително с повече съюзни сили на наша територия, които временно да я подсилят. Заплахата, макар и непряка е явна и независимо в каква посока ще се развие войната, нашият регион вече не е същият и ние трябва да се подготвим. За тази цел страната ни на първо място трябва да има стабилно парламентарно управление и гласоподаватели, които да не правят експерименти с политически сили, които искат да доведат страната до хаос. 

Гласувайте на 2 октомври с номер 25, преференция №104

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!