На Коледа в Добрич, през миналия век

На Коледа в Добрич, през миналия век
Веселина Малчева
Коледите през 30-те и 40-те години на миналия век са винаги снежни. Такива поне ги помни събеседницата ми Веселина Малчева от Добрич. С нея тръгваме назад във времето, за да почувстваме отколешния дух на зимните празници. По принцип те започват с Никулден и свършват с януарски именни дни, но в центъра са ритуалите от Игнажден до Васильовден.

По това време Добрич наброява около 30 хиляди души. Има три централни улици: сегашните „25 септември”, „Независимост” и „България”. Ергенажите се събират в групи по 10 -12 и десетина дни преди Бъдни вечер репетират Коледни песни. Когато дойде денят, обикалят първо локалите, които са съсредоточени по главната улица, днешната „25 септември”. После, всяка коледарска група тръгва в своя си район. 
 
Това са най-очакваните гости и те не пропускат къща в махалата. Като тръгнат по стъмнило се на Бъдни вечер, до сутринта. Всеки ги дарява с каквото може – и бедни, и богати. Но в Добрич няма голямо разделение на класите, няма милионери, няма и мизерстващи бедни. Най-характерен е средният бизнес, основно от занаятчии. Дори и бедните фамилии се изхранват сами. 
 
Децата чакат с най-голямо нетърпение да се отвори портата и още от вратата коледарите запяват: „Стани, стани нине, стани господине, отвори чемшир порти, добри сме ти гости дошли, добри гости - коледари…” Влизат в къщата и благославят цялата фамилия. След това подхващат ръченица, гайдата свири – върховна радост за децата, защото коледарите са облечени с хубавите национални северняшки носии, с елеци, островърхи черни калпаци с наниз от пуканки и китка чемшир – варосана. Семейството дарява коледарите и когато те си тръгват пеят: „Ние като излезем, Господ да влезе!” 
 
С тази благословия си тръгват се отправят към следващата къща. Даряват ги кой с каквото има – паричка, плодове – сушени или мандарини, портокали / по време на румънското владение на Южна Добруджа южните плодове не са лукс. Нашата линия за снабдяване е чрез Букурещ. Влакът Добрич – Кюстенджа прави връзка с цяла Румъния, с Австрия, с Италия, т.е. с цяла Европа. Добричката гара е открита през 1910 г. и жп-линията е най-активната артерия на града. Връзката отначало е била София – България – Европа. През 1913 г., когато идват румънците, границата със Стара България е сложена, Ботево става предел и тогава румънците удължават тази железопътна линия от Добрич за Мангалия и Кюстенджа /дн. Констанца/,  през Тошево и Кардам. Оттам вече връзката с Букурещ и Европа.
 
Тъй, че ние винаги сме имали връзка с Европа: един път, чрез София и втори път, чрез Букурещ. Последният е бил много голям снабдителен център за Добрич и Добруджа, защото румънците не само окупират територията, но са имали за цел да се настанят за постоянно тук и започват лека асимилация на българското население, като засилват присъствието си. Създават клонове на банки, развиват търговията, чрез внос на европейски стоки, което тласка и местните занаятчии към развитие.
 
Внасят се кожи, фини обработени материали, обувки, манифактурни стоки от Букурещ, от Виена, от Италия. Затова градът става моден център през тези години и не напразно го наричат „Малкия Букурещ”. Европейските стоки по качество и по цена са достъпни, защото са безмитни за нас. Така и снабдяването на плодове е по-обилно – мандарини, портокали, смокини и един плод, който сега липсва: рошков. 
 
Всяка домакиня пък си приготвя ошав. Така за Бъдни вечер на трапезата има тиква, тиквеник, ошав, постни сърми, питка, боб – задължителните първи ястия, и нищо блажно. Пости се през целия период, отреден за това. Защото хората са много по-религиозни. Няма празник, както и всяка неделя, в който хората да не отидат на църква празнично облечени. 
 
Локали по това време наричат по-големите ресторанти. Те са разположени на главната улица, в центъра. Най-известен и голям локал, е „Централ”. Той се е намирал пред старата турска баня или пред днешното читалище „Йордан Йовков”. Там се правят големи тържества. Обикновено занаятчиите и търговците си имат свой патронен празник. Търговците празнуваха на Никулден. Обущарите -  на Свети Спиридон, на 12-ти декември. Затварят магазините на обяд, отиват на църква, отслужват им литургия за здраве, благоденствие и благополучие. Вечерта се събират на т.нар. вечеринки. Те се правят в по-големите локали, като домакините – кръчмари се редуват.  
 
Освен в „Централ”, се събират в хана на Йордан Тракийски, откъдето и името на площада. Срещу гарата има хан Бойчо Рибаров – залата там също е много голяма, а домакинът – добър организатор. Хан и кръчма има и където е музея – на Караиванов, още и на братя Пачеви, които освен кръчма, имат склад и лимонадена фабрика. 4-5 са големите ресторанти, с просторни зали, където се събират по отделни браншове занаятчии и търговци и честват своите празници. 
 
Има един локал, в който се събират най-богатите – чифликчиите. Там присъствието на средната класа е по-малко. Играе се покер и хазарт. Локалът се казва „Алба Юлия”. Отначало той се намира на мястото на х-л „Добруджа”, но сградата е продадена на кмета Димитър Попов – Даскала. След това се разполага в здание на мястото на бившето лятно кино, т.е. между театъра и търговската банка. Самата сграда е на два етажа – на първия е ресторантът, където се забавляват, пият, играят хазарт, а на втория етаж са разположени спални помещения. Говори се, че след полунощ там канят балерини и актриси. Поръчват си артистите от Букурещ, които пристигат за един ден с файтон. Богатите чифликчии плащат разходите по пътя и програмата. Балерините остават да нощуват и на ухо се говори, че имат дискретни срещи с домакините. 
 
Един от най-богатите, известен и като бохем е Кръстьо Караатанасов от Ген. Тошево – френски възпитаник, добър по душа и ларж. Разполага с леки коли, последно се движи с лимузина. Понякога плаща да дойде трупата само за настроение и забавление, без конкретен повод. Това е ресторантът, посещаван само от тесен кръг хора, където папионките и високите колосани бели яки господстват. 
 
За Коледа задължително се коли прасе за първите коледни кебапи и домашни наденички. Трапезите, които сега наричаме „шведски маси” са познати на добричлии отдавна – по зимните празници те се подреждат тематично, като задължително е присъствието на два вида сирене: бяло саламурено и толум-сирене, от кожен мех. Те са придружени от воден лук, наденички, суджуци и кайзер-пастърма. В Добрич е първата фабрика за деликатеси на Йордан Вълчанов. Той има много модерен фирмен магазин на мястото на кино „Родина”, обзаведен с необичайните за времето си стъклени витрини, в които се вижда стоката. Обикновено се подреждат в шкафове.
 
Кайзер-пастърмата се реже на машинка, изписана по каталог от Виена, на тънко навити рулца, като букли. Деликатесът се подрежда в табличка от мукава, с къдрави краища на цветчета, а в средата търговецът поставя бурканче горчица, като бонус за клиента. Така подредена таблата, намира централно място на празничната трапеза, около която се поставят останалите мезета, като домашна варено-пушена и паприкована сланина. В отделен салон се подреждат сладките изкушения, предназначени основно за дамите.
 
Елхите, като символ на Коледа навлизат след първата световна война – те са по-скоро немско-австрийско влияние, което също прониква от Румъния. Дотогава ние по традиция украсяваме дрянови клони, прибрани на топло, за да разцъфтят точно за празниците. Първото цвете се поставя във вази, за да дава енергия и благоденствие на дома и здраве на стопаните. Понякога дряновите клонки са накичени с бенгалски огън, който се пали на Нова година. След 1930-та година обаче, масово навлиза обичаят да се украсява елха със стъклени играчки от внос.
 
Бал в залата на Театър „Модерен” Базарджик /Добрич/ 1934 г.Бал в залата на Театър „Модерен” Базарджик /Добрич/ 1934 г. 
 
Празненства в казиното в Градската градина, началото на 40-те години на ХХв.Празненства в казиното в Градската градина, началото на 40-те години на ХХв. 
 
Новогодишно тържество Базарджик /Добрич/ края на 30-те години на ХХ в.Новогодишно тържество Базарджик /Добрич/ края на 30-те години на ХХ в. 

Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+